В Хасково явно отдавна сме забравили значението на думи като „конкурс“, „професионализъм“ и „достойнство“. Градът ни отдавна се управлява не от хора с капацитет, а от добре подредена мрежа от шуробаджанащина, където най-голямото ти професионално качество е да имаш правилните роднини.
Най-новият пример за този системен гнилоч е „главозамайващата“ кариера на бившия заместник-областен управител Богдан Кирилов. Юридическо образование – има. Опит – нулев. Срам – никакъв. Но пък за сметка на това – правилните контакти. И ето го – от политическия стол на зам.-областен, право в съдебната зала като съдия.
„Конкурсът“, който всички знаеха
Да ни обясняват, че Богдан Кирилов е „спечелил конкурс“ за съдия, е обида към интелигентността на всеки хасковлия. Как точно един човек без никакъв реален юридически опит пребори конкуренцията? Очевидно отговорът е скрит в семейната логика – когато шефът на съда ти е роднина, конкурсите са просто формалност, която се разиграва за заблуда на публиката.
Това е същата школа, в която майка му „спечели“ конкурса за директор на училище „Иван Рилски“. Очевидно в това семейство талантите се предават по наследство, а конкурсите се печелят с лекота, докато ти си на висока държавна позиция.
Напускането на БСП: Една евтина политическа маневра
Кирилов напуска БСП точно преди назначението си. Каква изненада! „Аз вече съм независим съдия“, ще каже той. Да, бе! Всички знаем, че това е просто параван, за да се спазят формалните изисквания. Смяната на партийната книжка с тогата не те прави по-малко зависим, тя те прави просто по-добре прикрит.
Позорът е пълна картина
Това е моралът на днешната местна „елитарна“ прослойка. Те не се борят за общественото благо, те се борят за позиции за децата си, за удобни постове в съда и за контрол над институциите. Хасково е превърнат в личен чифлик, където назначенията се разпределят по кръвна линия, а гражданите трябва да гледат и да мълчат.
Г-н Кирилов, да станеш съдия по този начин не е успех, а диагноза за състоянието на правосъдието в България. Вие не сте съдия, Вие сте символ на наглостта, която вярва, че е недосегаема. Но не забравяйте – когато цялата система е построена върху лъжи и роднински връзки, тя е крехка.
Хасково помни, а този позор няма да бъде забравен току-така. Срамота е, че това е „лицето“, което ще трябва да отсъжда за съдбите на хората в нашия град.