Димитровград отдавна не се управлява като община. Управлява се като семеен холдинг, в който границата между административния кабинет и складовата база на „Уикенд“ ЕООД отдавна е заличена. Ако проследите следите на парите, ще видите, че те не просто се въртят в града – те са бетонирани в хасковската земя.
1. Сделката с „поставеното лице“: Параванът, който никой не сменя
Когато Иво Димов „продава“ фирмата си през 2011 г. точно преди да седне в кметския стол, това не беше излизане от бизнеса. Това беше застраховка. Прехвърлянето на дяловете към хора като Дянко Дечев е класически похват от наръчника на „сивите кардинали“. Димов остава кукловодът, който дърпа конците на обществените поръчки, а Дечев е само административната фасада, която трябва да обира ударите на институциите. Това е нагла, институционализирана схема: Димов (като кмет) подписва рамкови споразумения, а Димов (чрез поставения Дечев) ги изпълнява и прибира парите.
2. От „Уикенд“ към „Хаско Маркет“: Как се препират милиони в бетон
Най-бруталното доказателство за това, че фирмата никога не е напускала орбитата на кмета, е нейната невероятна експанзия. Една обикновена фирма за хранителни доставки изведнъж придобива 11 декара стратегическа земя на мястото на бившия Щаб на дивизията в Хасково.
Въпросът, който никой не смее да зададе: Откъде една фирма за „доставки на домати и хляб“ вади милиони за инвестиция в имоти и изграждане на мащабна търговска верига като „Хаско Маркет“?
Отговорът: Това са парите от обществените поръчки в Димитровград. Общинският бюджет е бил „дойната крава“, която е финансирала частния имотен скок на компанията. Това е престъпно усвояване на публичен ресурс, превърнат в частни активи.
3. Монопол върху софрата и терена
Моделът е безпощадно ефективен:
Доминиране: „Уикенд“ „печели“ поръчките за детски градини, социални заведения и общински структури – осигурен гарантиран оборот.
Натрупване: Печалбите от тези поръчки (платени от нашите данъци) не се реинвестират в града, а отиват за придобиване на 11-те декара в Хасково.
Експанзия: С тези активи се изгражда „Хаско Маркет“, който изстисква местния пазар и задушава конкуренцията.
4. Властта като чадър
Защо няма разследвания? Защо „Хаско Маркет“ се шири необезпокоявано, а Иво Димов продължава да бъде „успешният“ кмет? Защото властта в региона е затворена в кръг. Когато кметът е и реалният собственик на най-големия доставчик в общината, той не просто печели избори – той купува спокойствието си с парите, които сам си е разпределил чрез поръчки.
Заключението е едно: Това, което виждаме в Димитровград и Хасково, не е предприемачество. Това е овладяна държава в микромащаб. Иво Димов не е просто кмет; той е архитектът на схема, в която общественият интерес е приватизиран, а частната фирма е станала държава в държавата. 11-те декара в Хасково са паметник на тази наглост – построен с парите от всяка порция храна в димитровградските градини.
Това разследване е синтез на факти, които местната власт се опитва да размие в административен шум. Истината е видима: когато кметът е и клиент, и доставчик, сметката винаги я плаща гражданинът.