Светът затаи дъх. Мисирските медии изпочупиха клавиатурите си от бързане, а камерите се настъпваха в луда надпревара за заветната пресконференция. Голямата новина е факт: Делян Добрев – икономическото острие, енергийният титан и вечният борец с Лукойл – напуска политиката!
Официалната версия? „Път на младите!“ Изключително трогателно. Чак да ти избие сълза от това политическо благородство.
Истината обаче мирише по съвсем друг начин. На застоял въздух и… на страх.
Корабът майка потъва, мишките първи надушват водата
Докато Добрев се опитва да ни продаде пиарската приказка за „предаването на щафетата“, за никого не е тайна, че корабът майка ГЕРБ бавно, но сигурно е заел позиция „Титаник“. А както е добре известно в природата и в българския парламент – когато дървеният корпус започне да скърца, първи към спасителните лодки се насочват най-чувствителните към влага гризачи.
Години наред Добрев сътворяваше поразия след поразия, докато накрая сметката не набъбна толкова, че дори неговата легендарна партийна броня почна да се пропуква. И вместо да излезе като мъж и да поеме отговорност, нашият герой реши да приложи класическия тактически прийом: „Дим да ме няма“.
Сбогом, Хасково! Здравей, Маями!
Хора, имали нещастието да са близки до „мишката“ Добрев, вече потриват ръце и разказват интересни пикантерии. Според тях, докато Делян е обяснявал пред камерите колко милее за родината, пръстите му са били заети да прехвърлят всичко ценно към слънчеви офшорни сметки.
Планът за евакуация е задействан с хирургическа прецизност:
1. Парите: В офшорки (където няма „Бай Ставри“).
2. Семейството:Посока Щатите (ако вече не си пият коктейлите там).
3. Самият той:Готов за спринт до терминала на летището, веднага щом усети, че въздухът става твърде хладен.
Страхливецът умира всеки ден
Казват, че смелите умират само веднъж, а страхливците – всеки ден. Делян Добрев вероятно е изживял хиляди смърти пред огледалото, представяйки си как лъскавите му костюми биват заменени от раиран гащеризон в Софийския затвор.
Но напускането на потъващия кораб не е спасение, Деляне. То е просто признание. Признание, че всичко, в което ни убеждаваше, е било един добре платен цирк.
Бягай в Щатите, крий се зад офшорните си милиони и се надявай, че океанът е достатъчно голям. Но помни едно: светът е кръгъл, паметта на хората не е чак толкова къса, а **Видьовден не подминава никого** – дори и тези с резервация за първа класа до Америка.
Сбогом, Деляне! И не забравяй да изгасиш лампата в кабинета… ако изобщо ти стиска да се върнеш за багажа си.