Ако Хасково беше бизнес проект, отдавна да е обявил фалит и да е затворил кепенците. Но понеже е град, в който хората имат нещастието да живеят, управлението на Станислав Дечев продължава да ни подарява спектакъл на абсурда – ден след ден, дупка след дупка.
Икономическото „чудо“: Последното място като призвание
Хасково гордо държи титлата „шампион“ по ниски заплати в България. Докато администрацията се тупа в гърдите с някакви неясни стратегии, реалността на обикновения хасковлия е оцеляване с възнаграждения, които не стигат дори за „здравей“. Тук заплатата не е стимул, а подигравка. Но пък какво от това? Нали имаме лъскави ритейл паркове, които са новите катедрали на града?
Ритейл паркове срещу малкия бизнес: Екзекуцията на кварталния търговец
Тези бетонни кутии, изникнали по периферията, са гробището на малкия хасковски бизнес. Докато местните търговци се борят да оцелеят под натиска на монополите и данъците, кметската управа с усмивка наблюдава как кварталното магазинче изчезва, за да бъде заменено от поредния безличен склад с китайски стоки. Хасково вече не е град на предприемчиви хора, а град на служители за минимална заплата, които мечтаят за деня, в който ще напуснат пределите на областта.
Бягството на младите: Хасково – градът на пенсионерите
Не е нужно да си социолог, за да разбереш защо младите бягат от Хасково като от чума. Когато градът ти предлага единствено избор между работа за жълти стотинки в склада и разходка сред кучета, просяци и клошари, които се къпят в шадраваните на центъра – отговорът е ясен. Младите не „напускат“, те се „евакуират“. Хасково днес е резерват за спомени, където единствената индустрия, която процъфтява, е продажбата на еднопосочни билети за чужбина или София.
Упадъкът като градска политика
Гледайки центъра, човек се пита: това ли е „лицето“ на града, което Дечев иска да остави в историята? Градът е заприличал на кочина – в буквален и преносен смисъл.
Хигиена: Нулева. Улиците са склад за отпадъци, а зелените площи – тоалетни за бездомни кучета.
Сигурност: Мит. Ако не те захапе глутница, ще те стресне някой просяк, докато се опитваш да си купиш хляб.
Визия: Пълна липса на такава. Освен ако визията не е да превърнем града в прашна провинциална дупка, където единствената атракция е как шадраванът се ползва за миене на крака след тежък ден на просия.
Кметът и неговият „призрачен“ свят
Станислав Дечев вероятно живее в паралелна реалност, където всичко е „наред“, „работи се“ и „има развитие“. Проблемът е, че гражданите живеят в реалността на Хасково – място, в което дори фасадите на сградите се рушат от срам, че са част от това управление.
Да управляваш град не означава само да стоиш на снимки и да раздаваш усмивки, докато всичко около теб се срива. Хасково е болно, инфраструктурата му е труп, а икономиката му – виц. Ако това е „европейският облик“, то Хасково е европейски само по географска ширина, но по начин на живот е останало някъде в най-мрачните времена на прехода.
Г-н Дечев, време е да слезете от пиедестала на самодоволството. Градът умира, а вие само наблюдавате погребението от първия ред.

