Вечерта в Харманли отдавна не е тиха. Под уличните лампи сe събират сенки – сенки на въпроси, които никой не иска да зададе на глас. А по пешеходните пътеки вместо сигурност се стели ароматът на скъпи сделки.
Община Харманли за втори път протяга ръка към обществената хазна, за да я напълни с лампи, чиято светлина струва злато. Втора поръчка за „осветление на пешеходни пътеки“, втора надежда да се скрие истината в дребния шрифт на техническите изисквания. Прогнозната цена остава същата – 262 785 лв. без ДДС. Няма публично състезание, има „събиране на оферти“. Има и привкус на нещо недоизказано.
Първата процедура се провали. Двама кандидати – „Ват сервиз“ и „Вийом“ – отпаднаха, защото не са попълнили правилно своите документи. Така, между липсващи графици и неясни ангажименти, надеждата за прозрачност угасна като лампа без ток. Офертите им дори бяха по-ниски – 258 857 лв. и 261 999 лв. без ДДС. Но се оказаха „неподходящи“.
За какво всъщност ще плаща общината?
315 342 лв. с ДДС за 71 стълба със соларни панели, които трябва да озарят 31 пешеходни пътеки. Всеки стълб ще струва 4320 лева. Справка в Интернет – същият тип LED соларен стълб, дори на дребно, струва 2000-2900 лв. С монтаж и административни такси – не повече от 3000 лв.
И тук идва въпросът, който никой не иска да чуе: Защо община Харманли е готова да плати двойна цена за нещо, което на пазара струва наполовина? Кой ще сложи разликата в джоба си, кой ще поеме отговорност?
Кой ще обясни на хората, че в тези 4320 лв. за лампа има заложена тъмнина – тъмнина от липса на конкуренция, от процедурни хватки, от мълчание? Че, докато някой брои стълбовете, друг брои печалбата?
Докога общините ни ще се превръщат в театри, в които няколко фирми си разменят роли и аплодисментите са само за тях, а за гражданите остават само сенките на обещанията?
Докога ще плащаме за чуждите амбиции – с парите си, с търпението си, с вярата, че някой мисли за обикновения човек?
Харманли ще има светлина. Но кой ще понесе отговорността за сянката, която остава зад нея?