В правния мир се срещат безброй родители, които след раздяла с партньора отказват да плащат издръжка. Мотивите им за това са различни и звучат като извадени през девет кладенеца само и само да оправдаят действията им.
Едни заявяват, че няма да плащат издръжка на детето, защото с нея се хранел другия партньор. Други заявяват, че няма да плащат, защото не живеят в тази къща и другия да си гледа детето сам/сама. Сякаш никога не са давали пари в семейния бюджет за издръжка на детето си. Трети заявяват, че ще плащат само при определени условия и т.н…. Такива родители обикновено се дистанцират от децата, не се обаждат, не ги търсят с години и не рядко заминават извън страната. За тях е важно самите те да са добре, а не контакта им с децата им.
Законодателят е предвидил няколко възможности за такива родители да бъдат принудени да заплащат издръжка, както и възможност държавата да подпомогне отговорния родител чрез т.нар. заместваща грижа, а именно да плаща на родителя част от дължимата от безотговорния родител издръжка. Така отговорният родител не е оставен съвсем сам на произвола на съдбата и може при необходимост да се защити.
Има и друг вид родители. Те искат да им се определи упражняването на родителските права, само и само те да получават издръжка от другия партньор, а децата обикновено биват отглеждани от баби и дядовци, които поемат издръжката.
Какво обаче ще се случи след влизането в сила на промените в Семейния кодекс предвиждащи споделено родителство без взаимно съгласие между партньорите за това?
Още от сега има родители, които заявяват, че ще искат споделено родителство, за да не плащат издръжка на децата си. И за тях няма никакво значение дали ще ги виждат или не. Влезе ли в законодателството тази правна възможност, то практиката да се иска споделено родителство независимо от желанието и възможностите за това ще стане масова, за да се избегне плащането на издръжка за отглеждането на детето.
Като се вземе в предвид, че към момента делата се решават при условия на спорна администрация, т.е. разноските се поемат от страните, които са ги направили, то много малко родители, които сами са поели тежестта за издръжката на децата си, ще имат възможност да си позволят нови и нови дела за промяна на режима на лични контакти, в случаите, в които другия родител се е дезинтересирал и не участва в отглеждането нито физически, нито финансово.
Така в случаите, в които е постановено споделено родителство ще се окаже, че единият партньор е съгласен да отглежда детето си сам без издръжка, стига другия партньор да е дал всички възможни пълномощни за това и не прави спънки по отношение на детето. Няма да са редки и случаите, в които ще има психическа манипулация на насилие в стил – ти поемаш всичко като издръжка и не ме закачаш, ако искаш да си добре, иначе няма да дам разрешение за нищо и детето ще страда, ще ти правя сечено за всичко и т.н.
А до колко това е в интерес на детето?
Източник: Фейсбук