В Хасково и областта вече не минава ден без наркотици, алкохол, катастрофи и фалшиви стоки.
Четири дни – четири бюлетина. И зад всеки ред стои една и съща диагноза: системен срив, покрит с безразличие.
„Обичайно денонощие“ – с дрога, катастрофи и насилие
На 7 октомври, докато страната брои дните до изборите, полицията отчита поредното „рутинно“ денонощие:
наркотици в Хасково, Симеоновград и Свиленград; шофьори, отказали проби; пияни водачи по международния път към Капитан Андреево; и един турски автобус с 347 фалшиви стоки и цигари без бандерол.
Няколко дни по-късно – на 8, 9 и 10 октомври – бюлетините вече приличат на черна хроника от малък град, в който моралът е изпуснал последния автобус.
Дрога се открива в ученици, в шофьори, в домове; по улиците на Димитровград, Симеоновград и Хасково се движат хора под въздействие на метамфетамин и канабис.
Млади момчета разбиват магазини за шепа монети, жени карат на червено с деца в колата, а 57-годишен украинец кара влекач с 2,49 промила алкохол.
Всичко това, събрано черно на бяло в бюлетините на МВР, е картина на пропаднала държавна грижа.
Къде е местната власт, когато улиците се превръщат в арени?
Област, в която всяко село има наркопроблем, а всеки град – шофьори без книжки и деца без посока, не може да се оправдава с думите „полицията си върши работата“.
Да, върши я – задържа, описва, отчита. Но после?
Къде е превенцията, къде са програмите за младежи, къде е реалната работа на общините, които получават средства за социални и образователни дейности?
Докато някой отваря нов паркинг, друг вдига паметник, трети чертае схеми за обществени поръчки, децата ни купуват метамфетамин по улица „Христо Ботев“ и си мислят, че това е просто част от „живота в Хасково“.
И ако днес ги четем в полицейския бюлетин като извършители, утре ще ги четем в некролозите като жертви.
Когато престъпленията станат статистика, обществото вече е болно
Тревожно е не колко души са задържани, а колко души не са спасени.
Тревожно е не, че полицията пише бюлетини, а че властта мълчи.
Кметове, общински съвети, областни управители – всички те трябва да отговорят не колко улички са асфалтирали, а колко човешки съдби са предотвратили да се сринат.
Хасково и регионът се превръщат в огледало на България – красиво по снимки, разбито отвътре.
И ако някой още си мисли, че това е „само работа на МВР“, нека се вгледа в следващия бюлетин: зад всеки грам дрога стои бездействието на институция, зад всяка катастрофа – липсата на контрол, зад всяка разбита витрина – разрушено обществено доверие.
Редакционен коментар:
Докато властта брои гласове, Хасково брои задържани.
И ако не започнем да говорим открито за разпада на морала, утре бюлетините ще започнат с друго изречение:
„Тази нощ в Хасково убиха надеждата.“