„Помните ли кумгейт – покрай него и Делян Добрев, който издигна свои хора в Хасково, се развихри една психодрама?! Той подаваше оставки, но парламентарната група отказа да го пусне. Тогава около темата се завъртяха любопитни дебати. Делян Добрев се оправдаваше, че няма откъде да намериш кадърни не-роднини в едно Хасково, където неговото поколение били 200 човека. Други обявиха роднините за жертви, защото какво да правят едни талантливи братовчеди в подобна малка държава. Да не се ли явяват на конкурси при своите чичовци? Ами къде другаде да търсят работа?“
Кметът на Хасково Станислав Дечев и приближен на Делян Добрев, разбира се е прихванал от него. Станислав Дечев е едно от лицата на „Деляновския модел“ на управление в Хасково. Точно такъв е от години моделът на управление на Хасково. Без коректив. А като останеш без коректив се самозабравяши веднагически след кумгейт, следва братгейт.
Братгейт е следният:
Кметът Станислав Дечев е назначил за директор на дирекция местни данъци и такси – Димитър Иванов, след което е назначил съпругата на Димитър Иванов – Йорданка Иванова за началник отдел младежки дейности в общинска администрация. И като за финал – сестрата на Димитър Иванов – Веска Иванова е назначена за специалист към ПИЦ Хасково – без дори да има педагогическо образование. /Същата е от партия “Българе” – на строителния предприемач Златко Марчев, от която партия е и зам. кмет – Мария Вълчева/.
Защо всъщност роднинската тема е така чувствителна? Роднинството е най-разбираемият художествен образ на злоупотребата с власт. Под „наши хора” разбираме деца, зетьове, племенници (думата за връзкарство „непотизъм“ идва от латинското nepotem, племенник).