От наркотици и фалшиви стоки до бягащи шофьори и деца крадци – това е лицето на днешния юг.
Когато управлението дълго мълчи,
улиците започват да говорят сами.
И думите им вече не са песни за труд и рози,
а полицейски бюлетини.
Ден първи – дрога и отчаяние
В Свиленград и Симеоновград вечерите миришат не на есен, а на марихуана и бяло кристално вещество.
Млади мъже – 26 и 34-годишни – се хващат с по грам-два забранена утеха, сякаш това е новата им реалност.
Димитровград добавя своя ред в хрониката – шофьор, дрогиран, без срам и без страх, заловен с още 10 грама у дома си.
Полицията пише протоколи, съдът ще гледа бързи производства – а градовете бавно потъват в една бавна, лепкава апатия.
Ден втори – фалш, престъпления и детски ръце
На следващия ден пътищата вече носят камиони с ментета, хиляди стоки с фалшиви лога, иззети край Харманли.
Двама души в Хасково са задържани за разпространение на наркотици, а трима непълнолетни – деца на 11, 13 и 15 години – крадат козметика от супермаркет.
Не за да я продадат. Просто защото така правят големите.
Системата ги е научила на това – че всичко може да се вземе, ако никой не гледа.
Дребните хроники на една голяма безотговорност
Шофьорка блъска дете и си тръгва.
Мъж краде 180 лева от дамска чанта.
Друг – 67-годишен, с 1,25 промила алкохол, още държи волана.
Това не са новини. Това са симптоми – на общество, което вече не различава вината от навика.