Поредният полицейски бюлетин от 10 юли не ни изненадва с нищо ново. В него няма новина – има хроника на същия тревожен упадък, на който всички вече гледаме с привикнала апатия. Още един ден, още няколко души, въвлечени в дрога, още едно-две катастрофи, нови пострадали – и всичко това се отчита рутинно, сякаш не става дума за човешки съдби, а за статистика, която просто трябва да се попълни.
Дрогата – хронична зараза, която никой не иска да лекува
Задържан 40-годишен с канабис в Харманли. Две жени – със същата субстанция в Свиленград. Дизайнерски чай в Тополовград, а „познайници на полицията“ продължават да се завъртат по познатата схема. Докато МВР отчита хванати грамове, цялата система си затваря очите за мащаба на проблема: липсва превенция, липсва работа с младите, липсва стратегия, която да спре порочния кръг на зависимост, мизерия и престъпност. Тържествените прессъобщения не компенсират факта, че дрогата остава достъпна, а трафикът – организиран и печеливш.
Пътят към катастрофата – буквално
Две тежки пътнотранспортни произшествия само в рамките на едно денонощие. Мотоциклетист оцелява по чудо след загуба на контрол в Харманли, а на АМ „Марица“ удар между товарен автомобил и спрял „Фолксваген“ изпраща двама турски граждани в болница, единият с опасност за живота. Причините са тривиални – превишена скорост, липса на внимание, недобра организация на движението. Резултатът – пострадали, разрушени съдби и поредната папка „досъдебно производство“, която ще потъне в бюрократичната лавина.
Управлението проспива кризата
Тези инциденти не са случайни и не са изолирани. Те са резултат от системно бездействие – липса на контрол, липса на превенция, липса на последователност и воля за справяне с проблемите. Местната власт отчита дейност на хартия, но реалността по улиците, училищата и болниците е различна: страх, неувереност, чувство на изоставеност. Докога ще търпим институционалното безразличие, докато градовете и селата ни потъват в дрога, катастрофи и социална разруха?
Време е за действие, а не за статистика
Ако искаме промяна, тя няма да дойде с поредния бюлетин. Тя ще дойде, когато управлението осъзнае, че гражданите не искат извинения и отчети – искат сигурност, превенция, адекватна политика и отговорност на всички нива. Докато това не се случи, всяко следващо денонощие ще е просто копие на предходното – рутината на разпада.