Почит или подигравка? Хасково кръщава „безлюдна улица“ на поета Ивайло Балабанов, а бизнесът плаща цената

Общинският съвет в Хасково прие с 26 гласа „за“ и 1 „въздържал се“ улица „Лира“ в кв. „Орфей II“ да бъде преименувана и вече да носи името на големия поет Ивайло Балабанов. Именно там творецът е живял по време на престоя си в областния град.

На пръв поглед – жест на признателност. Но фактите показват друго: вместо почит, Хасково поднася на своя поет подигравка.

Срамът от юни и „изпраната съвест“

Само преди няколко месеца, през юни, Общинският съвет жестоко се издъни: отхвърли предложението Ивайло Балабанов да бъде удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Хасково“.
25 съветници гласуваха „против“, едва 11 – „за“, а една бюлетина бе недействителна. Гласуването бе тайно – за да не стане ясно кой точно отказа да отдаде чест на поета.

Сега, за да изперат срама, съветниците решават да „подарят“ улица. Но не нова, а вече именувана още през 2011 г. – „Лира“. Това е записано в докладна и решение №742 от същата година при кмета Георги Иванов.

Това ли е почит?

Днес улица „Лира“ прилича повече на сметище, отколкото на място за памет:
– Купища боклуци около контейнерите.
– Обрасли треви и храсталаци.
– Ръждясали ламаринени гаражи.

Това ли е „вечната памет“ на Балабанов? Това ли е уважението към поета, който възпя България и Родопа с най-светлите си думи?

Истинското признание липсва

Да кръстиш безлична, занемарена улица на Балабанов е евтин жест, прикритие на предишната подлост – отказа да бъде обявен за почетен гражданин.

По принцип улици се преименуват само когато имат обидни, идеологически или компрометирани наименования. „Лира“ не е нито комунистическо, нито фашистко, нито обидно име.

Балабанов заслужава улица сред хората, площад или училище, което да носи неговото име. Заслужава бюст или паметник в центъра – сред живота, а не в периферията, където властват бурени и ръжда.

Истината е една:
Това не е почит. Това е подигравка.

Поетът заслужава да бъде там, където е животът – а не там, където цари тишината на забравата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *