Харманлийци не крият възмущението си – след милионен ремонт на централния парк в града, местата за сядане се оказаха… забравени. Пейки няма. Нито за майки с деца, нито за възрастни хора, нито за млади семейства, които искат просто да поседнат и да си поговорят.
Парите – милиони по европейски проекти и обществени поръчки – са били усвоени. Алеите са лъскави, лампите светят, озеленяването е на ниво. Но за елементарна нужда като пейките никой не се е сетил. Жителите са принудени да си носят картонени кашони, да сядат по парапетите и бордюрите, а общината – мълчи.
Въпросът е прост:
Как е възможно в град, в който се хвърлят милиони за „модернизация“ и „европейски облик“, хората да нямат елементарен комфорт? Пейките не са лукс, а част от всяко нормално публично пространство. Липсата им е не само признак на безхаберие, но и на пълно неразбиране на нуждите на гражданите.
Защо никой не носи отговорност?
Пореден пример как „усвояването“ на средства не значи по-добър живот за хората. Паркът е красив само за снимка – но не и за живеене. Докато управата реже ленти и позира, жителите си правят седалки от кашони.
В Харманли милионите свършиха преди да стигнат до пейките. Но неудобството и негодуванието остават. Докога?