Общинският съвет на Хасково стана свидетел на пореден абсурд: представителната група „Синя България“ се разпадна. Причината – съветничката Милена Налбантова депозира своето оттегляне. С този акт групата престана да съществува, тъй като вече няма минимално изискуемите трима членове.
И тук възниква въпрос, който е по-силен от всеки закон и всяка процедура:
Морално ли е да останеш в Общинския съвет, след като си предал групата и идеите, с които си избран?
Милена Налбантова стана съветник не със своето име, а под знамето на листата, водена от Георги Иванов. Това бе вот на доверие към платформа, кауза, идея. Днес тя се отказва от групата, от каузата, от колегите си – но не и от удобния стол в Общинския съвет.
Това не е ли върхът на политическия цинизъм?
Да вземеш гласовете на хората, да се качиш на тяхното доверие като на стълба, и после да хвърлиш всичко встрани, но да си запазиш личната власт и привилегии?
Припомняне:
Това не е първият скандал около името ѝ. От години в Хасково се шушука, че културата е превърната в семеен бизнес модел.
Клубът ѝ RONA Dance печели общинско финансиране – за което Милена самата гласува.
Всички деца от RONA получават стипендии по програмата за даровити деца – 100% успеваемост, която повече прилича на сценарий, отколкото на честна конкуренция.
Фестивал „Вълшебен свят“ се организира от RONA, фондация „СОЛИ“ (също нейна) и… общината. Три структури, едно лице.
Съпругът ѝ, Росен Божилов, е секретар на читалище „Заря“ – същото читалище, където клубът ѝ репетира и получава финансирания.
На практика: единият управлява институцията-домакин, другият усвоява средствата, а Милена – като съветник – гласува бюджета.
Това не е културна политика. Това е семеен монопол, превърнат в институционален факт.
Законът мълчи. Но моралът крещи
Може би Милена не е нарушила буквално закона. Но е нарушила нещо по-сериозно – доверието:
– На избирателите, които я изпратиха в съвета чрез „Синя България“.
– На културните дейци, които чакат шанс, докато тя печели винаги.
– На обществото, което иска справедливост, но вижда само схеми и привилегии.
Моралът е по-висш от буквата на закона. И днес този морал е стъпкан.
С напускането на групата Милена показа ясно какво за нея означава политиката:
– Да се отречеш от идеята, но да запазиш облага.
– Да предадеш каузата, но да държиш на стола.
– Да живееш в привилегия, докато другите плащат цената.
Това не е морал. Това е безочие и подигравка с гражданите.
Ако законът мълчи, обществото няма право да мълчи.
Когато влизаш с чужди гласове и идеи, а после ги хвърлиш на боклука – имаш само един морален път: да си тръгнеш.
Милена Налбантова няма място в Общинския съвет. Ако има достойнство – трябва да подаде оставка.