Пет месеца! Толкова време измина от бруталното убийство на Магдалена – пет месеца, в които болката на едно семейство и страхът на цяло общество останаха без истинска съпричастност от онези, които би трябвало първи да застанат редом до хората.
Пет месеца, в които майки се бояха да пуснат децата си навън, ученици трепереха да се приберат сами след училище, а Хасково преживяваше своята най-тъмна нощ.
И какво направи тогава кметът на града Станислав Дечев?
НИЩО.
Не изрази съболезнования на родителите. Не застана пред протестиращите деца, които излязоха на улицата с плакати и викове за справедливост. Не подкрепи обществената кауза за сигурност. Вместо това – мълчание. Гробно мълчание, което прозвуча по-силно и от най-гръмкия скандал.
Тези същите деца бяха бити от полицията пред управлението. Обществото бе потресено, майките – съкрушени, а градът – парализиран от страх. Но от кметския кабинет не излезе дори дума.
И ето – вчера, едва след като в социалните мрежи се появи клип с насилие над ученичка, кметът изведнъж „прогледна“. Втурна се да настоява за спешни мерки, сякаш агресията сред подрастващите е ново явление. Сякаш Магдалена не съществуваше. Сякаш раните на нейното семейство и на целия град са удобен детайл, който може да се подмине, докато не стане „медийно горещо“.
Сега, когато камерите снимат и темата е във фейсбук, градоначалникът изпраща писма, поставя срокове и говори за „дълбока загриженост“.
Късно е, г-н Дечев. Много късно.
Защото истинската загриженост не се ражда от видеоклип във Фейсбук. Тя се доказва със съпричастност в онзи първи ден, когато родителите на Магдалена останаха без дете. С подкрепа за онези ученици, които излязоха да защитят своето право на живот и бяха пребити от полицията. С готовност да застанеш лице в лице с гражданите, а не да изпращаш писма пет месеца по-късно.
Хасково няма нужда от пиар-жестове. Хасково има нужда от лидерство. От кмет, който да е до хората, когато болката е прясна, а страхът – непоносим.
Мерките, които днес се обявяват като „спешни“, трябваше да бъдат предприети още тогава – когато едно дете загуби живота си и целият град се събуди в кошмар.
Въпросът е прост:
Къде беше кметът на Хасково тогава?
И може ли да има доверие в човек, който се сеща за „безопасна среда“ едва след като интернет се взриви от клипове?
Обществото помни. И няма да прости на онзи, който мълча, когато трябваше да говори.