25 юли 2025. Ден за сесия на Общински съвет – Хасково. Залата – пуста. Няма съветници, няма кмет, няма отговори. Само тишина, която ехти по-силно от всяко питане.
В дневния ред стои ясно: „Питания към кмета“.
Да виждате кмет?
Да виждате общински съветници?
Да усещате поне сянка на отговорност?
Ако питате кого представляват тези хора – днешната сесия дава ясен отговор: не вас. Защото когато градът ви има нужда от глас, от позиция, от контрол – вие не получавате нищо. Дори не получавате присъствие.
Платени с вашите данъци, но къде са, когато трябва да застанат пред вас?
Къде са в дните, когато трябва да се питат важните въпроси – за водата, за сигурността, за бюджета, за бъдещето?
Защо получават възнаграждения, след като не изпълняват най-елементарното задължение – да присъстват?
Има обаче и изключения – съветниците от „Синя България“. Те бяха там. С подготвени питания. С документи. С позиции.
Но кого да питаш, когато отсреща няма никого? Кого да притискаш, когато дори не е дошъл?
Това не е просто срам. Това е безхаберие, което граничи с презрение към избирателя.
Въпросът не е дали залата е празна. Въпросът е защо изобщо съществува такава власт, която не чувства задължение дори да се появи.
Когато демокрацията се изражда в чиновническо мълчание, когато местното управление се е свело до формалност, когато въпросите нямат на кого да се зададат – това вече не е управление. Това е измама с доверието на хората.
Хасково, отговорът е в твоите ръце. Но първо – отвори очи.
Залата беше празна. Както и управлението ти.