Десетилетие обещания, нито капка решение.
На юг от Харманли, между парещите поля и забравените пътища, села като Браница, Черепово, Изворово и Дрипчево от години живеят с едно и също проклятие: хроничното безводие. Десетилетие след десетилетие хората там чакат, молят, протестират – и получават само обещания. Водата се превърна не в благо, а в легенда.
Сухата истина
Браница е без вода почти през целия период от май до септември – тази година бедствието е започнало още през април. В Изворово и Дрипчево водата „идва“ за час-два на денонощие, което дори не стига да се напълни един леген. Когато жегите минават 40 градуса, хората кретат до полусухи кладенци, без да питат дали водата е годна – защото няма избор.
Особено тежко е за възрастните и трудноподвижните, които са болшинство в тези села. За тях всяка кофа е подвиг, всяко пране – изпитание, всяка чаша вода – лукс.
Къде са решенията?
През 2023 г. хората подадоха жалба до КЕВР, с надежда държавата най-сетне да се намеси. Оттам им отговориха с числа – колко струва ремонтът и какво трябва да се направи. Но общината и кметът Мария Киркова предпочетоха… среща и протокол. През юни тази година събраха директорите на ВиК, кметове и началници. Главният инженер на ВиК – Хасково обеща: ще заредим водоемите, ще пускаме вода по график, ще редуваме селата. На следващия ден чешмите пак бяха сухи.
Виновни са… другите
Вместо решение, хората получиха нова порция обяснения – „водата ви спира, защото я източват други села и казина от Свиленградско, които са вързани към вашата система“. Удобно извинение, което обаче не напълва резервоарите в Браница и не утолява жаждата в Дрипчево.
Проблемът не е в тръбите…
…а в чипа на тези, които управляват. Както казваше един премиер с царска осанка, решението не е в инфраструктурата, а в главите. За десет години никой не се осмели да намери пари, да натисне столичните институции, да удари по масата и да спаси тези хора от унижението да се молят за вода през XXI век.
Ще има ли край?
Местните управляващи продължават да обещават „спешни мерки“. Хората отдавна не вярват. За тях единствената сигурност е, че следващото лято ще е още по-жадно, а общинските чиновници – още по-безотговорни.
Дали през следващото десетилетие ще загреят, че проблемът не е в тръбите? Или ще мине още едно поколение, преди някой да разбере, че да живееш без вода в България е срам не за хората, а за властта?
Браница, Черепово, Изворово и Дрипчево: села, където държавата и местната власт са забравили дори какво значи чешма. Но за извинения – вода винаги има.