Проектът, който получи най-висока оценка в целия Южен централен район, струва 51 025 578 лева. Ако се чудите как изглеждат на практика, представете си 10 нови модерни детски градини.
наете ли коя е една от „хранилките“ на тези, които 35 години ограбват България? Това са така наречените КИТИ проекти.
На 13 октомври 2025 г. община Хасково тихо и чинно публикува покана за „широко обществено обсъждане“ на проект за 51 милиона лева, наречен с впечатляващото име:
„Интегриран подход за устойчива екосистема Хасково–Пловдив“ (BG16FFPR003-2.003-0014).
Два дни по-късно, на 15 октомври… обсъждането вече е минало. Разбира се, никой не би могъл да го пропусне. Все пак всеки гражданин на Хасково ежедневно, с кафето си сутрин, разглежда сайта на общината, нали?
Първенецът от Южен централен район
Проектът, който получи най-висока оценка в целия Южен централен район, струва 51 025 578 лева. Петдесет и един милиона, двадесет и пет хиляди и петстотин седемдесет и осем лева. Ако се чудите как изглеждат на практика, представете си 10 нови модерни детски градини, или 25 напълно ремонтирани училища, или асфалтирани улици, по които не ти се налага да правиш слалом между кратери.
Но нека не бъдем цинични, нали става дума за „устойчива екосистема“. Идеята звучи благородно: модернизация, образование, иновации, здравеопазване. Постарахме се да изготвим пълен списък с обектите, сумите заложени от общината и прогнозните стойности от независими експерти в бранша:
ОУ „Любен Каравелов“, гр. Хасково 6 527 000 лв ≈ 4 000 000 лв
ОУ „Любен Каравелов“, с. Узунджово 6 527 000 лв ≈ 2 000 000 лв
ДГ №16 „Славейче“ и ДГ №18 „Осми март“ 4 280 000 лв ≈3 000 000 лв.
Филиал Хасково на Тракийски университет 2 568 000 лв ≈1 500 000 лв
Две Многофамилни жилищни сгради – енергийна ефективност 3 650 000 лв ≈2 000 000 лв
МБАЛ – Хасково АД (ангиограф и оборудване) 2 889 000 лв
Поречието на р. Марица, гр. Пловдив – подпорни стени, диги, биологично укрепване, почистване и възстановяване на речни участъци (участъци 1–8Б) 12 165 829,09 ≈ 8‑10 млн лв
Десни притоци на р. Марица, гр. Хасково – екосистемен подход, диги, зелена инфраструктура, охранителни канали, възстановяване на водни басейни 6 000 000 ≈ 3‑4 млн лв
Ако спрем дотук, звучи като модерна приказка за европейски пари в действие. Но следва втората част на историята.
Меката част на милионите
Там, където няма бетон, кабели и фотоволтаици, има нещо друго – „меки мерки“. Това винаги е моментът, в който очите на гражданина започват да се присвиват подозрително.
„Училище на бъдещето: меки мерки за десегрегация, ученическо участие и иновативни методи за приобщаване.“ 300 000 лв.
„Насърчаване на ученето през целия живот чрез ограмотяване.“ 270 000 лв.
„Живот с движение и смисъл: интегрирана програма за здраве, доброволчество и участие на възрастните хора в общността.“ 230 000 лв.
Всичко звучи красиво, почти поетично, но кой точно ще измерва резултата, с колко процента ще се увеличи смисълът и приобщаването след усвояването на тези средства?
Тук няма цени за бетон, няма брой тухли или квадратни метри изолация. Тук има „дейности“, „обучения“, „ангажиране на заинтересовани страни“, с други думи, перфектната територия на чиновническата абстракция.
Общественото обсъждане за отбиване на номера?
Широкото обществено обсъждане, публикувано два дни по-рано, звучи като нещо между шега и тест за будност. В епоха, когато една снимка във Facebook достига повече хора от целия сайт на общината, гражданите трябва да гадаят кога и как да се включат в решения за десетки милиони.
Ако някой случайно беше научил за него, добре, ако не… пак добре. Проектът така или иначе ще се случи. Нали е „одобрен“ и „класиран на първо място“. Формалностите са за отметка.
51 милиона въпроса – кой ще печели?
Нека бъдем ясни, че инвестиции в образование, здравеопазване и енергийна ефективност са нужни. Но гражданите имат право да питат:
Кои ще са печелившите? Отново ли ще са „правилните“ фирми на „нашите хора“, или ще има реална надпревара?
Колко от парите може да се надпишат? В предишни подобни проекти разликата между официалната и реалната стойност е достигала 30%… кой ще прибере тези „екстри“?
Кой контролира разходите по „меките мерки“? Дейности като „интегрирана програма за смисъл“ или „екосистемен подход“ звучат хубаво, но реалната ефективност трудно се измерва и лесно може да се раздуе бюджета.
Как ще се гарантира прозрачност? Кога за последно някой от общината покани истинската общественост, извън PDF на сайта?
Докато няма ясни отговори, „устойчива екосистема“ звучи като онова растение, което никой не е виждал, но всички плащат за поливането му.
Проектът е реалност и ще има ремонти, лаборатории, диги, фотоволтаици, конференции и семинари за „участие“, но въпросът не е дали 51 милиона ще бъдат усвоени.
Въпросът е кой ще ги усвои… и дали обикновеният гражданин изобщо ще усети някаква реална промяна.
Източник: Красиво Хасково