Системата за онлайн гласуване не е надеждна, предупреди министърът на електронното управление Божидар Божанов.
Общото събрание на съдиите избира днес кои шестима магистрати да влязат в следващия Висш съдебен съвет от съдийската квота. Изборът е пряк и таен. Право на глас имат 2197 съдии, от които 1916 са заявили електронно дистанционно гласуване през интернет.
Действащият ВСС, който организира изборите, обаче отказа системата за онлайн гласуване да бъде съгласувана с Министерството на електронното управление. Пленумът на съвета в четвъртък не прие дори да разгледа точката за съгласуването на системата с оправданието, че администрацията на ВСС не е качила материали за точката, постъпили от Министерството на правосъдието.
“За съжаление това поставя под въпрос самия избор. Притесненията ми, поради които поисках това съгласуване, са свързани с технически детайли, в които няма да навлизам сега, но включват достъпа до базата данни, интегритета на данните в базата данни и възможността за гласуване от името на друг магистрат, заради еднофакторната автентикация, заложена в наредбата на ВСС”, обяви министърът на електронното управление Божидар Божанов във Фейсбук. Той припомня, че министерството му има право да дава препоръки, но не и да контролира системите на съдебната власт, за да бъде гарантирана автономността им. “Но с нежеланието си да изпълни изискването на закона, този Висш съдебен съвет за пореден път подчерта сериозните проблеми в управлението на съдебната система”, казва Божанов.
Божанов поставя въпроса сега, но на 11 юни вече беше избран първият от новите членове на съвета – следователят Петко Петков. Във вота тогава участваха 347 следователи, 319 от тях – електронно. След седмица са и изборите за членовете от прокурорската квота. Там има 8 кандидати за 4 места.
В надпреварата за съдийската квота днес участват 15 магистрати. Сред тях са и председателката на Съюза на съдиите в България Татяна Жилова, която е административен съдия в София, както и бившият шеф на най-голямата гилдийна организация, която не пести критики срещу статуквото Атанас Атанасов. Атанасов е съдия в Софийския градски съд. Всички номинирани са магистрати от районно и окръжно ниво, няма такива от апелативните и върховните съдилища. Останалите са Владимир Вълков, също от Софийския градски съд, Даниела Александрова – зам.-председател на Софийския районен съд, Дора Михайлова – зам.-председател на Окръжния съд в София, Антоанета Аргирова от Административен съд – София-град, Красимир Лесенски от Районния съд в Пазарджик, Йордан Дамаскинов от Окръжния съд в Русе, Миглена Тянкова – председател на Окръжния съд в Хасково, Васил Петков, шеф на Окръжния съд в Ямбол, Явор Колев, председател на Административния съд в Пловдив, Мария Терзийска, зам.-шеф на Окръжния съд във Варна, Младен Димитров, председател на Районния съд във Велико Търново, Иван Калибацев, шеф на Районния съд в Пловдив, както и Любомир Нинов, районен съдия от Варна.
Изборният ден ще продължи до 18.00 ч., като предпочелите да дадат вота си с хартиени бюлетини имат възможност да гласуват в Съдебната палата в София.
За да е редовен изборът днес, трябва да гласуват повече от половината от съдиите, включени в избирателния списък, т.е. поне 1099 души. Ако това не стане, утре ще има нов вот, който ще е редовен, ако са гласували поне 33% от имащите право на глас, т.е. 725-ма. За избрани се смятат кандидатите, получили повече от половината от действителните гласове. Ако няма такива, при вота на следващия ден за избрани се обявяват получилите най-много гласове.
Членовете на Висшия съдебен съвет са 25. 11 се избират от съдиите, прокурорите и следователите, 11 от Народното събрание, а трима са членове по право – главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища. Вече е ясно, че изборът на членовете от парламентарната квота ще е изпитание, тъй като те трябва да бъдат подкрепени от 2/3 от народните представители. Парламентът още не е открил процедурата по избор, с който по закон трябва да е приключил до 3 септември – месец преди края на мандата на действащия ВСС. Номинации се правят до 2 месеца преди избора. Т.е. ако приемем, че изборът ще е в последния възможен момент, кандидатурите на партиите трябва да са ясни до началото на юли. Ако парламентът не се задейства, това може и да бетонира настоящият съвет на поста до сформирането на нов, което не изглежда вероятно в близките месеци.
По същия начин този парламент бламира и избора на двама конституционни съдии, макар че за тях вотът е с обикновено мнозинство, т.е. би трябвало да се случи по-лесно. Вероятната причина за забавянето е, че партиите търсят удобни за себе си кандидати, а не юристи с високи професионални и морални качества, около които биха се обединили всички.
Източник: СЕГА