Преди две години, когато всички се борихме с тиквената твърдост на мафиотското ни управление, повечето хора на изкуството, творчеството и умствения труд стояха в ступор или не смееха да надигнат своя гняв. С усилие го гълтаха, преживяваха тихо и замислено своето недоволство.
Един ден група интелектуалци се събраха и написаха кратко и ясно отворено писмо, с което обосновано и възпитано поискаха оставката на управляващата, самозабравила се върхушка ГЕРБ, начело с нейния главатар Бойко Борисов и всевластния главен прокурор Иван Гешев. Обърнаха се към мен за помощ и аз вложих сериозна част от времето, способностите си и известна сума лични средства, за да разпространим това писмо и да привлечем още подписи. За няколко седмици под текста имената си положиха над 1300 хора на интелектуалния труд. Хиляда и триста. Това писмо стигна чак до Брюксел и получи отзвук и от европейските депутати от няколко държави.
Сега чета писмо, подписано от 100 знатни българи, мнозина от тях познавам лично, към всички питая уважение. Няма да си правя труда да проверявам колко от тях положиха имената си под онова отворено писмо срещу мафиотското управление на страната. Не е важно това.
Важното е друго. В момента всички ние сме обект на изнудване.
Коалиционната мафия на ГЕРБ и ДПС, с послушната подкрепа на БСП набързо промениха изборния закон, връщайки хартиеното гласуване. В резултат онзи ден се проведоха едни от най-спорните избори в последните години. Множество нарушения, опорочени протоколи, безогледно пазаруване на гласове. Всичко това, извършено от майсторите в този спорт – ГЕРБ и ДПС, с безмълвната подкрепа на служебното правителство, което не направи единственото, което трябваше да направи – да гарантира честни избори.
Скъпоструващата (в пари, не в друго) победа на Борисов е пирова, но само на пръв поглед. Първото място, макар и с косъм преднина, му спести неприятността да се пазари за своето оттегляне. Напротив, сега той има изключителната възможност да извива ръце. А той, като професионална мутра, умее да прави това добре.
Изнудването е простичко – под угрозата да нямаме редовно правителство и да бъдем оставени в лапите на Радев – всички ние трябва да преглътнем последното останало недоволство в гърлото си – онова, което крещяхме с години по площадите. Трябва да се задавим с него и да приемем факта, че Борисов от мъчител ще се превърне в обединител – не просто на някакви враждуващи парти, а на нацията изобщо. Спасител, който ще ни държи далече от фашистките зъби на Възраждане, съответно от кървавите пръсти на Кремъл.
Да, същият Борисов, който построи дългата газова цев, която Путин опря в челото на Европа. Онзи същият Борисов, който предаде енергетиката ни на кремълската олигархия и й позволи да не плаща никакви данъци с години. Да бе, този Борисов, който подари кученце на Путин. Или себе си, не знам.
Знаете ли, колеги българи, ние с в вас с огромна лекота предаваме всичко ценно, наше си. С безобразна апатия преотстъпихме родолюбието, патриотизма и българщината на чуждопоклонни популисти.
Сега явно се очаква със същата безгрижност да сгънем прилежно и да подарим с преклонена глава недоволството си. Право в ръцете на Борисов.
Като флаг за ковчег, в който вече трябва да сме влезли.
Радослав Бимбалов