Турски делегации „задълбочават“ връзките със Стамболово, докато държавата мълчи
Община Стамболово отново стана домакин на делегация от Република Турция – този път от градовете Гебзе и Чайърова.
Посещението бе официално представено като „работна среща за обсъждане на бъдещи съвместни инициативи в сфери от взаимен интерес“.
Според информацията, публикувана на страницата на общината, разговорите са преминали „в дух на добросъседство и сътрудничество“.
Само че зад подобни фрази се крие тенденция, която вече не може да бъде игнорирана.
От няколко години насам границата между „добросъседство“ и пряко политическо влияние става все по-размита.
Турският интерес – любезен, но постоянен
Гебзе и Чайърова не са случайни градове. И двата са част от индустриалната зона на Коджаели – икономическият мотор на Турция, със сериозно политическо влияние.
В делегацията, посетила Стамболово, са участвали магистрати, представители на здравни и полицейски структури, както и общински съветници – присъствие, което надхвърля обичайния протокол на едно „приятелско“ посещение.
Кметът на Стамболово Аднан Йълдъз, заедно със своите заместници Рушен Мехмед, Зюлфие Али и Самет Шериф, посрещнал гостите с благодарности и подчертавал „значението на вече установените партньорски отношения“.
Формулировката е дипломатична, но съдържанието – ясно политическо послание:
Турция вече не просто присъства в региона – тя го структурира чрез системни връзки, контакти и местно влияние.
От Сицилия до Коджаели – контраст, който говори
Само преди година Стамболово се „побратими“ с италианската община Сан Мауро Кастелверде – инициативата тогава бе културна, насочена към туризъм и обмен.
Сега контекстът е съвсем различен: вместо култура, темите са административно сътрудничество, здравеопазване и сигурност.
Темите, които определят контрола над една общност.
Безконтролна външна политика на местно ниво
Никой не спори, че добросъседството е нужно.
Но когато местна власт започне да води собствена външна политика,
когато делегации на чужда държава идват с магистрати и полиция,
а държавните институции мълчат,
въпросът вече не е в „приятелството“, а в суверенитета.
Колко от българските общини имат подобни връзки с Анкара?
Кой контролира съдържанието на тези „споразумения“?
И защо нито една държавна институция не реагира, когато под етикета на „инициативи в сфери от взаимен интерес“ се изгражда мрежа на зависимост и влияние?
Поуката
Държавата може да изгуби територия не само с оръжие, а и с усмивка.
Достатъчно е да проспи момента, в който местните управници започнат да работят повече с чужди делегации, отколкото с български институции.
Хората в Стамболово заслужават развитие, но не на цената на това да се превръщат в опитно поле за чужди интереси.
А България трябва най-после да си припомни, че „добросъседството“ е ценно само тогава, когато границата остава ясна – и уважението е взаимно, а не едностранно.