Жителка на свиленградското село Левка се е посветила на събирането и възстановяването на стари шевици от родния си край.
Златка Анастасова започва да практикува хобито след пенсионирането си през 2007 година. Вече имам колекция от над 30 български народни образци на бродирането, но разполагам с още набавени, които тепърва ще прехвърля на нов плат, разказва Анастасова в интервю за БТА.
Тя се посвещава на каузата, като се записва в група в читалището “Алеко Константинов” в Пловдив, което е организатор и на фестивал на шевицата. Първите две шевици – дело на нейната ръка, са от Пернишко и Ямболско. След това се съсредоточава изцяло върху шевици от родното село Левка.
Началото бе поставено почти случайно – при разчистване на помещение в местното читалище се натъкнах на домашно предена и тъкана фуста, цялата избродирана с цветя. Дрехата бе избледняла и проядена от молци, но шевицата бе удивително добре запазена, връща се назад любителката на народната традиция.
Бившата учителка по физика в селскостопанското училище в село Садово уточнява, че работата й в семейния бизнес – селското стопанство, е свързана с много пътувания из страната, което много й помага. Хората вече научиха за моето занимание и не е необходимо да ги разпитвам за стари извезани дрехи, посочва Анастасова.
По нейни думи предците ни са използвали много текстилни основи за везбата – мъжки и дамски ризи, сукмани, калъфи на възглавници, месали, пешкири за огледало . . . Сред колекцията на Анастасова са и две сватбени кърпички, които бъдещата булка сама избродирала. Те били затъквани в пояса на младоженците и за тях кумът въвеждал брачната двойка в църковния храм.
До началото на двадесети век и в първото му десетилетие местната шевица е била по-тежка и гъста. След това обаче настъпва смяна в модата на облеклото и сукманът и ризата биват заменени от фуста и полка, обяснява Атанасова. Съответно и шевицата става по-лека, по-рехава. За Левчанската шевица също така много характерни са пъстрите цветове, както и флоралните мотиви. Преобладават конците в цялата гама на червеното – розово, пембяно до лилаво, като очевидно домашно усуканите нишки са били в преливащи нюанси. Фигурите са най-вече цветя и техни стилизации, уточнява колекционерката. Тя допълва, че не липсват и мотиви и знаци като кръстчета или елбетица.
На въпрос Анастасова отговаря, че в началото копирането на шевиците е било по-скоро механично, без да се влага мисъл. Сега обаче гледам по-обстойно и се старая да вникна в посланието на всеки един образец – кой е повтарящият се най-често мотив, какъв е неговият смисъл, да разгадая символиката, уверява Анастасова.
Технологията на пренасянето включва разчертаването на размера и шарката на старата шевица на милиметрова хартия, за да бъдат спазени фигуралните пропорции. Едва след това започва бродирането на копието на ленена или обикновена панама. После следва рамкирането на шевицата в паспарту с твърда основа. На неговия гръб майсторката старателно записва произхода на шевицата и данните на човека, на когото е принадлежала. “Често се замислям за жените – автори на тази красота. Как на времето след дългия изнурителен труд на полето и къщната работа вечер са имали възможност на газената лампа да шият с дребни бодове плата с иглата”, разсъждава Анастасова.
Тя е започнала подготвянето на албум, в който шевиците ще бъдат подредени тематично спрямо основата, на която са били избродирани. Някой ден мога да го даря на Историческия музей в Свиленград, за да бъдат запазени произведенията на народното изкуство, смята левчанката. Друга идея е най-красивите шевици да бъдат избродирани на платна тип “гоблен” и с тях да бъде организиран своеобразен етнографски кът в лятната кухня на селския имот.
Източник: БТА