Новото назначение на Тодор Иванов за областен управител на Хасково вече разклаща политическото спокойствие в Хасковска област. Вместо начало с доверие и прозрачност, около името му започват да се натрупват въпроси, на които обществото все още не получава отговор.
Според публично известната информация, до преди броени месеци Иванов е заемал позицията на юрист в община Димитровград — община, управлявана от ГЕРБ. Самият факт, че е работил там, не е проблем. Проблемът започва след напускането му.
По информация, коментирана в местните среди, след освобождаването си от общината Иванов е сключвал граждански договори със същата администрация. Говори се за три договора, сключени непосредствено след напускането му. Какви точно са те? За какви дейности са подписани? Какви суми са изплатени по тях? И най-важният въпрос — допустимо ли е човек, който впоследствие заема една от най-важните държавни позиции в областта, да поддържа подобни отношения с местната власт?
Скандалът се задълбочава и от друга линия. Тодор Иванов е бил част и от Общинската избирателна комисия в Димитровград по време на последните местни избори от квотата на ГЕРБ. Паралелно с това, според местни коментари, е отговарял и за обществени поръчки в общината — сфера, в която всяко съмнение за зависимости и влияние трябва да бъде проверявано внимателно.
Още по-любопитен е политическият път на Иванов. Преди сегашното си назначение той е бил и част от листата на „Прогресивна България“ — факт, който днес поражда още повече въпроси за политическите зависимости, лоялности и внезапните трансформации във властта. Как човек, преминал през различни политически среди, стига до толкова бързо издигане? И кой всъщност стои зад това изкачване?
Точно тук започват и най-тежките въпроси.
Има ли конфликт на интереси между позициите, които е заемал? Проверявани ли са гражданските договори? Има ли политически чадър над назначенията и бързото му издигане? Или Хасковска област отново става свидетел на добре познатия модел — хора от една и съща политическа среда да преминават от общинската власт към държавната администрация без никаква реална публична проверка?
Допълнително напрежение създават и коментарите за близост между Тодор Иванов и семейството на Димитър Стоянов. До момента няма официално потвърждение за роднинска връзка, но липсата на ясни отговори само усилва обществените съмнения.
А когато институциите мълчат, слуховете започват да говорят вместо тях.
Гражданите имат право да знаят:
• Колко точно са гражданските договори?
• Какви суми са изплатени по тях?
• Кой ги е подписал?
• Какви дейности са извършвани?
• Защо са били необходими след напускането му?
• Проверяван ли е евентуален конфликт на интереси?
• Съвместима ли е била дейността му с участието в ОИК?
• Има ли политически или лични връзки, които стоят зад назначението му?
• Каква е била ролята му в „Прогресивна България“ и кой го е подкрепил политически?
В една нормална държава подобни въпроси получават ясни и бързи отговори. В Хасковско обаче обществото все по-често научава истината последно — след назначенията, след договорите и след скандалите.
А междувременно доверието в институциите продължава да се топи тихо — като подпис под договор, който никой не е видял навреме.