И защо първият в листата Димитър Стоянов допуска това
След публикациите за Мартин Деспов – човекът, който днес управлява предизборния офис на кампанията около президента Румен Радев в Хасково – и за втория в листата Радослав Вълчев, свързван с кръгове около ГЕРБ, логично идва ред на най-важния въпрос.
Кой носи политическата отговорност за тази листа?
Първият в листата на „Прогресивна България“ в Хасково е Димитър Стоянов. И когато около една кампания започнат да се появяват хора със силни връзки с ГЕРБ, въпросът вече не е случаен. Защото именно Стоянов е човекът, който допуска това да се случи.
Фактите са прости. Предизборният офис на кампанията се управлява от Мартин Деспов – човек, известен в Хасково с бизнеса по събиране на дългове. Вторият в листата е Радослав Вълчев – човек, който беше част от листата на „Спаси Хасково“ на последните местни избори и който се появява на снимки от предизборната кампания на ГЕРБ през 2022 година редом до Делян Добрев и кмета на Хасково Станислав Дечев.
Така се получава странна картина. Кампания, която се представя като алтернатива, започва да се управлява и подрежда от хора със силни връзки именно с политическия модел, срещу който уж се води битка.
Отговорът на този въпрос може би не е само в Хасково.
Според източници от президентската администрация през последните години в „Дондуков 2“ се е появило сериозно напрежение около постове и влияние. В центъра на този конфликт е главният секретар на президентството Цвета Тимева.
Тя заема поста през 2022 година, когато тогавашният главен секретар Димитър Стоянов става служебен министър на отбраната. След края на мандата си обаче той не е възстановен на предишната си позиция.
Според запознати причината е повече от показателна. Цвета Тимева е близка приятелка на първата дама Десислава Радева. Двете се познават от родния си град Бургас и с времето влиянието на Тимева в президентството нараства. Преди да влезе в администрацията на държавния глава, тя работи в правителствата на ГЕРБ и заема ключови позиции в Министерството на регионалното развитие, където ръководи проекти по европейски програми.
Така човекът Стоянов, който е бил главен секретар на президентството и близък до Румен Радев още от времето им в армията, остава извън системата.
Около името на Димитър Стоянов не липсват и други скандали през последните години. Като служебен министър на отбраната той неведнъж попада в центъра на политически конфликти и публични спорове. Един от най-шумните случаи беше разпространяването на вътрешен документ, свързан с износа на оръжие, което предизвика остър конфликт с тогавашния министър на икономиката Корнелия Нинова, която го обвини, че манипулира информация и уронва авторитета на институциите.
Името на Стоянов се появи и в друг скандал, който предизвика сериозен обществен отзвук. През 2024 година той беше задържан след конфликт със служител на НАП, при който по данни от разследването е отправена заплаха с оръжие. Случаят стигна до прокуратурата и отново постави въпроси за поведението на човек, заемал един от най-високите постове в държавата.
И тук започва истинският въпрос.
Дали листата в Хасково е просто поредният политически проект.
Или е опит за завръщане.
Защото когато около една кампания започнат да се появяват хора от същите политически кръгове, срещу които уж се води битка, това вече не прилича на нова политика.
По-скоро прилича на стара битка, преместена на нов терен.
И на един по-човешки мотив, добре познат в политиката – желанието да се върне влияние.
А може би и нещо повече.
Да се върне и личният реванш.
И остава един последен въпрос.
Знае ли Румен Радев кой всъщност подрежда кампанията му в Хасково – или президентската кампания вече се управлява от хора, които вчера бяха част от същия модел, срещу който той самият вдигна юмрук?