Разследване: пари се харчат, отчети се пишат, а хората остават без помощ
Докато в Европа се откриват кризисни линии, държавни психологически центрове и онлайн консултации за млади хора, в Хасково отново се „отбелязва“ Световният ден на психичното здраве.
Отбелязва — но не се лекува.
И ако някой потърси реална помощ в града, най-вероятно ще я намери само на плакат.
Пари има. Политика – няма.
Превантивно-информационният център по наркотични вещества към общинското предприятие „Младежки център“ всяка година получава средства за „дейности“ по психично здраве.
Какво следва от това?
Поредната серия от еднодневни обучения, спортни прояви и „дни на отворените врати“.
Кампания след кампания, снимка след снимка, грамота след грамота – но нито една дългосрочна програма, нито един отчет за ефект.
На хартия Хасково изглежда активен.
В реалността обаче градът няма кризисен център, няма 24-часова линия за подкрепа, няма общински психологически кабинет.
Обучения за отчет, не за хора
На 7 октомври ще се проведе обучение за училищни психолози, водено от сертифицирания психотерапевт Иван Ралев.
Темата – превенция на наркотичната зависимост и реакции в кризисни ситуации.
Прекрасно.
Само че… колко училища имат изобщо психолог?
Според Министерството на образованието, в област Хасково едва 58% от училищата разполагат с такъв специалист, а някои си го „делят“ с три други училища.
Тоест – обучаваме хора, които ги няма.
Ден на отворените врати… без врати
На 10 октомври Превантивният център кани гражданите на „ден на отворените врати“.
Но зад тези врати няма терапевти, няма психиатри, няма 24-часова линия за помощ.
Какво ще покажат на посетителите – липсата си?
Според Националния център по обществено здраве и анализи, в България на 100 000 души се падат едва 13 психиатри и 5 клинични психолози.
В област Хасково – двама психиатри на щат.
Единият работи в частна практика.
Другият – вече в пенсия.
Спорт срещу депресия – телевизионно шоу вместо терапия
На 15 октомври шоуто се мести в парк „Кенана“.
Под мотото „Спортът като алтернатива“ ще пристигнат участници от „Игри на волята“ – Раду Шуляк, Георги Гешев, Калоян Цветанов и Микяй Наим.
Ще има усмивки, аплодисменти и снимки за Facebook.
Но след като прожекторите изгаснат – на кого ще помогне това?
На момичето с паник атаки?
На бащата, който не може да си плати терапията?
На детето, което се самонаранява в училищната тоалетна?
В Хасково няма кой да им вдигне телефона.
Превенция без отчетност, статистика без души
Всяка година общинският център отчита „обучения“ и „инициативи“.
Няма обаче нито един публичен документ, показващ колко хора са получили реална помощ.
Колко ученици са спрели наркотиците? Колко младежи са излезли от депресия?
Няма данни.
Няма контрол.
Няма воля.
Градът, който лекува с плакати
По данни на РЗИ, тревожността, зависимостите и депресиите в Хасково растат – особено сред тийнейджърите.
И въпреки това, общината не е приела стратегия за психично здраве.
Няма фонд, няма програма, няма визия.
Само отчети и събития.
Мълчанието като диагноза
На 10 октомври отново ще има „отбелязване“. Ще се раздадат флаери, ще се снимат усмивки, ще се говори за „грижа“.
Но след това – тишина.
И когато следващият човек изпадне в криза, никой няма да му вдигне телефона.
Хасково ще се снима. Ще отчете. Ще забрави.
А мълчанието – най-опасната болест на това общество – ще продължи да се разпространява.