Докато властта се хвали с „подобрения“ и „активни политики“, младите хора в Хасково са изправени пред суровата реалност на безработицата и липсата на перспектива. Градът все повече се превръща в депо за отчаяние, а цифрите говорят по-красноречиво от всяка управленска реч.
Статистиката, която кметът премълчава
През първото тримесечие на 2025 г. в България са регистрирани 11 400 младежи (15-24 г.) като безработни – коефициентът е 10,5%. Хасково не прави изключение, дори не пада под националното средно. Само през юни 2024 г. в областта има 636 млади безработни до 29 години, а през есента този брой дори леко се увеличава. Статистиката е упорито постоянна – няма движение надолу, няма пробив, няма нищо освен поредния отчет.
Програмите – параван за бездействие
Вместо реални решения, общината и бюрото по труда отчитат участия в „програми“, „стажове“ и „мерки за квалификация“. Реалността обаче е различна:
Повечето от тези програми са временни, откъснати от реалните нужди на бизнеса и пазара на труда.
Младежите излизат от тях със същите шансове, с които са влезли – нулеви.
Придобитият „опит“ не гарантира работа, а само добавя още един ред в статистиката.
Кметът – шампион по празни приказки
Докато младите напускат Хасково или тънат в безперспективност, кметът и администрацията предпочитат да замазват проблема с оптимистични прессъобщения. За тях младежката безработица е „приоритет“, но резултатите говорят за некадърност и безразличие:
Градът не предлага адекватно кариерно ориентиране или партньорство с реалния бизнес.
Обещанията за стажове и практики се оказват пълни с условия и изисквания, които отблъскват, вместо да мотивират.
Ясната отчетност и реалното проследяване на резултатите липсват.
А истината е тази:
Младите хора в Хасково се сблъскват всеки ден с вратата на безразличието. Системата ги отблъсква още преди да са започнали, бюрокрацията ги убива, а обещанията на властта им звънят в ушите като фалшива валута. Какво се случва? Градът продължава да се обезлюдява, потенциалът му се губи в чужбина, а тук остават само отчаянието и циничната усмивка на местната власт.
Време е за истински промени!
Хасково заслужава повече от сухи цифри и кухи отчети. Младежката безработица няма да се реши с нови комисии и евтини ПР кампании. Необходима е:
Истинска връзка между образование и бизнес;
Реални възможности за стажове и работа, а не поредната „инициатива“ без бъдеще;
Прозрачност и отчетност – пред хората, не пред статистиката.
Докато кметът брои обещания, едно поколение брои изгубените си години. Ако това е успехът, който Хасково заслужава – честито! Ако не – време е за нова посока и нови лица.