На снимката в дясно е Георги Пеев – човекът с две трансплантации, който не трябва да докосва алкохол. Той винаги твърди, че е най-заклетия въздържател. Да, ама не…
Няма как, човек който е с трансплантирано сърце, да употребява алкохол, да се напива и вечер да бълва безсмислици в интернет пространството и това да остане незабелязано и не отразено от нас. Снимката е истинска, не е монтаж. Пратиха ни я „приятели“ на Георги Пеев.
Преди да преминем към същината на статията, да заявим, че екипът ни не пише поръчкови статии, не се поддава на никакъв натиск и сам взема решения, простотиите на кой индивид да бъдат разкрити и успехите на кой герой да бъдат показани. Никакви внушения към читателите ни, че „Хасковска АФЕРА“ е поръчкова медия, не ни интересуват и не могат да ни спрат или отклонят от каузата ни – да разкриваме лошото и показваме доброто.
Когато ти – Георги Пеев, замесиш сайта с името на КМЕТЪТ – Георги Иванов и започнеш да употребяваш думи като /дядото, лелките му и т.н./ трябва да си наясно, че веднага след това, ще се появява статия в „Хасковска АФЕРА“, която статия ще показва простотиите ти, мръсните ти лъжи и низките ти игрички. И това ще е така винаги, не защото екипът ни има контакт с Георги Иванов или влиза в ролята на негов защитник, не защото той е помолил за нещо такова, а защото както не веднъж сме заявявали в предишни статии, че за нас, той е КМЕТЪТ на Хасково, за който позволяваме да се пише или добро, или нищо.
За това сега, преди да продължим за него, ще припомним за теб:
Преди години, ти предаде вестника, който ти осигури работа и в който вестник, ти се правеше на журналист. После се молеше на ГЕРБ за работа, обаче те, те изритаха като „мръсно коте“. След като обиколи всички партийни лидери и им с наведе ниско до земята, всъщност това си беше направо надупване, само Георги Иванов те приюти, подаде ти ръка и задоволи всичките ти капризи и нужди. Подари ти сайт, който уж трябваше да е новинарски, но ти и него затри. После когато герберастите, посредством всичките си медии, свалиха от кметското място Иванов, ти веднага го предаде и си свали гащичките на същите тези герберасти. След като години се правеше на анти герб герой, изведнъж започна да целуваш краката на Станислав Дечев и да се дупиш на Делян Добрев, чак призова да се гласува за тях. През всички години, не можа да се задържиш на нито едно топло местенце, на което всеки те нагласяваше, стигна дъното и започна да просиш пари за състезания и планински проходи. Навеждането и надупването не свършиха до там, започна да разнасяш сушито на най-големия активист на ГЕРБ – Минев. И след като вече нямаше кого да предаваш, просто защото никой не те отразява, а ГЕРБ отново не те сложиха в листата си за общински съвет, ти се навря в предателската листа на отцепниците от ПП/ДБ. Въпрос на време е и тях да предадеш. Само дето не знаем, как предатели възприемат предателство… но това е друга тема.
А ти Пеев, изобщо помниш ли, какво беше при кметуването на Иванов:
Всички в България говореха, как Хасково е в „Световните рекорди на Гинес“ заради „Монумента на Света Богородица“.
Хората в града се наслаждаваха на паркове направени със стил и вкус, паркове на които засадените дръвчета не изсъхваха на втория месец.
Жителите на града обличаха новите си дрехи и всяка вечер излизаха в центъра, за да се насладят на обновени улици, площад и алеи, а не се спъваха в мръсотия и фасове от цигари.
Ранобудните чуваха всяка сутрин колите които миеха и почистваха обстойно всички улици.
Децата не се плашеха от глутници бездомни кучета, защото ги нямаше.
Около шадравана на площада се разхождаха майки с колички, а не мургави младежи от „Република“. А и той – шадраванът работеше.
Шофьорите караха спокойно, без да си трошат колите по дупки и кратери в кварталите.
Младежите всяка вечер препълваха десетките кафенета.
Малките магазинчета не смогваха на клиенти, защото в града не бяха допускани чуждестранни вериги и монополи.
Погребвахме близките си в изискани гробищни паркове, без дървета и храсти да затрупват гробовете им.
Поставяха се нови кошчета за боклук в центъра, без да се дупчат малките красиви павета.
Поддържаше се и се почиташе направеното от предишните управници, без да се заличават имената им.
Можем да изброяваме, още много… за града,… за него – Георги Иванов и за построеното от него…
Да със сигурност Иванов е допускал грешки, в стремежа си да гради е засягал хора и интереси, но никога не се е навеждал или надупвал на никой, за разлика от теб – Пеев.
Ти, какво си построил, за да поставяш етикети? Популярен си в собствената си социална мрежа, из между 200 човека и още толкова които ти гледат сеира. Друг е въпроса, че не си преместил една тухла в този град, не си посадил една фиданка, но пък успяваш да паркираш по тротоарите пред общината и да ти се разминават глобите. Най-важното ти постижение е това, че успя да натиснеш бутона с голямо „ЗА“ при гласуването на фотоволтаиците на Добрев и компания, с които ще бъде унищожена плодородната земя в общината, а на Делян подарихте едни милиончета.
Невероятно е, че се мислиш и за звезда в България. Ама не, не си… Преди седмици в предаването по НОВА ТВ – „Аз обичам България“, ясно се видя, как никой от гостите, между които имаше и журналисти, не те позна. Срамота, не ги е срам, да не познаят световния шампион Пеев, дето си плува сам и си взе медал. Как можаха да не разпознаят теб, изкачилия Килиманджаро, дето кандидатства за Гинес, ама нямаш джипиес доказателство.
Ясно… Иска ти се да си като Георги Иванов, в Гинес да влизаш, брей!
Ама тук трябва да ти признаем, че имаш едно качество – много си добър да се перчиш в социалните мрежи и да се правиш на опозиционер, а после на живо пред ГЕРБ, мнооооогооооо низко надупване…
Като заговорихме за ГЕРБ…
Ако КМЕТЪТ – Георги Иванов не можа да победи гербаджийската и депесарската секта през ноември 2023 година на кметските избори, за да се пребори за завръщането си в кметството, то някой в бъдещето, ще знае и познае историята на Хасково, ще вземе пример от Иванов как се строи и управлява град и ще застане начело. Ще последва стъпките му и може би ще ги подобри, и точно като него ще остане в историята, но този някой уважаеми Пеев, няма да си ти. Този някой няма да е като теб, защото ти не си пример за изграждане и оставяне на следа, ти си пример как се предават хората по света, ти си пример за лъжата в името на слава и пари, ти си пример за малък, нисък и подъл човек – готов да мине през всичко и всички, за да вземе една минута слава. Но слава, след която се остава във безвремието.
Предателството остава завинаги предателство. Предателите никой не ги обича. Дори и тези, които печелят от тях. Не предадените, а предателите сутрин трябва да се гледат в огледалото. Такъв е животът.
И след това обстойно описание на предателството, да преминем малко към история.
След години, хората в нашия град – тези които останат, ще имат деца, после внуци, те ще ги обичат и почитат, но когато минат още повече години, хората си отидат и техните деца и внуци също, всички те ще бъдат забравени и ще присъстват само в родословното дърво на съответния род, което с поколенията, постепенно ще се отмие.
Но, дори и след десетки и стотици години, няма да бъде забравен „Монумента на Света Богородица“ в града ни, няма да бъде забравен „Стария часовник“, няма да бъде забравена и „Узунджовската църква“ на която камбаната ще звънти на всяка литургия, хората все още ще посещават „Тракийската гробница“ и т.н. и т.н. А, в книгите и рекламните брошури за всички тези и други забележителности, хората ще четат освен историята им и едно име, това на КМЕТЪТ – Георги Иванов. Този който ги построи или възроди. Името му ще бъде в историята, в летописите, а портрета му ще виси наравно с тези на останалите строители и будители на Хасково. Защото историята е най-добрия съдник!
А за Георги Пеев и предателите – историята в редките случаи в които не ги забрави, ще ги помни като предатели и вади поуки за поколенията. Децата на предателите също ще навеждат глави, заради предателството на предците си. На предателите никой не им носи цветя, не им слага портрети и не кръщава на тях.
И за да не объркате уважаеми читатели лирическия герой в разказа ни днес, за да не помислите, че това е реверанс към Георги Иванов, просто заявяваме, че историческото сравнение между двамата ни главни герои бе необходимо за припомняме или порицание, на тези които се припознават, на тези които са забравили и за тези които за запомнили.
А който не е разбрал същността на четивото и за подвизите на Пеев, молим да прочете тук: Георги Пеев – суши, алкохол и още нещо…
P.S. А на Георги Иванов, пожелаваме успешни избори в неделя, здраве и дълголетие.
