Цели родове се събират когато се коли прасето, по селата се правят графици.
Заколването на прасето е не просто обичай, то е част от духовната и кулинарна култура на българина.
Това каза в ефира на радио Кърджали читалищния деец и известен кулинар от Хасково Александър Милушев.
“Свинското погребение е свещен ритуал за българина. То е родова традиция. Цели родове се събират на “свинското погребение”, разказва Милушев.
“Много е важно прасето да се заколи бързо и безболезнено. За това се иска голям майсторлък. Защото ако се изтърве прасето се стига до трагикомични ситуации.
Колячите се гощават с “осмянка”. Това е коремът на прасето, който се вари със зеле. Той се приготвя веднага и се дава на мъжете, които още разфасоват останалите части на прасето. Събират се много гости, идват роднини.
Дори е имало случаи когато се ходи до магазина за още месо, за да продължи угощението.
За това за да не стига до такъв срам и конфуз, много къщи гледат по две прасета. Едно за самия ритуал и още едно – за да имат стопаните месо за зимата.
За Хасковския край е типична пачата. Тя се прави от ушите, краката и опашката на прасето. Представлява заготовка за много вкусна супа. Приготвя се с много чесън и оцет. И е незаменим реанимационен медикамент след тежък банкет. Също както и шкембе чорбата”, допълва Милушев.
Печенето на ушите на скара е характерно за други райони на страната. В Хасковско го практикуват най-вече кръчмарите и го сервират като деликатес.
Нищо от прасето не се хвърля – всичко се използва. В миналото са дерели кожата и са правели от нея цървули. В Тракия е по-типично пърленето на козината. Така сланината се приготвя
с кожата. Също така типично за Югоизточна България е сланината да не се слага в саламура, а в каче. Реди се ред сланина, ред едра сол и накрая се затиска с голям и тежък камък.
Източник: БНР