Може ли от обикновена тел да бъде създадено произведение на изкуството? Не прибързвайте с логичния отговор – може да загубите, ако се обзаложите. Защото пенсионерът от димитровградското село Каснаково Тенчо Христозов “зографисва” икони от прости жици и кабели. Макар и без светлини, сенки и полутонове, картините на самоукия майстор по нищо не се различават от тези в храма.
Започнах това хоби още през 1984 година. Първата ми икона бе на Света Богородица. Бях прекъснал със заниманието обаче за известно време допреди седем-осем години. Техниката тогава ми показа колегата в някогашната фабрика “Химик” в Димитровград Валентин Петков, с когото станахме и приятели, спомня си Христозов в интервю за БТА. Петков придоби уменията в бившия Съветски съюз и оттам донесе скиците, лаковете и лепилата, уточнява Христозов.
Той работи в малка лятна кухня в двора на къщата си в селото. Основният материал е медна тел със сечение един квадрат и разноцветни тънки телефонни и компютърни кабели. Това са ми “боите”, обяснява 68-годишният мъж. На масичката са наредени и инструментите – клещи с различна големина и предназначение, резачки, ножче, скалпел, пинцета. “Четка” е малка чаена лъжичка, с която материалът се нанася върху основата.
Моделите на образи на светци обикновен майсторът сваля от интернет. Разпечатва ги на формат А3 или А4 и ги пренася с индиго на дъска. След това оформя контурите на фигурите с тънката тел и започва същинската работа. Предварително той е накълцал жиците с различен цвят на миниатюрни парченца с дължина един милиметър. Те се разнасят равномерно върху площта на картината и се свързват с основата с моментно лепило и лак. За да постигне цвета на лицето например, подобните на едри песъчинки късчета трябва да се смесят в подходяща пропорция на багрилата. С по-дебела и сплетена жица и по-тънка се обрамчва и самата икона.
В процеса няма голяма възможност за корекции. Това е все едно художник да използва акварел и или резбарят длето, посочва Христозов. Той изтъква, че работата е изключително трудоемка и изисква огромно търпение, нерви и воля. “Рисуването” на една икона с формат А3 например отнема между 20 и 25 дни ежедневна работа. За щастие, още съм добре с очите, не ми трябват очила или лупа за по-миниатюрните детайли, отбелязва пенсионерът.
Повечето от материалите му излизат без пари, но за медната тел се налага да отделя средства от пенсията си, която е 396 лева. Дребни алуминиеви стружки също вършат работа, когато трябва да се оформи ореол над главата.
Не търгувам с иконите. Случва се от време на време да дам по някоя на приятелски начала за подарък, тя е вечна, разказва Христозов. Той добавя, че няма много хора, който знаят за необичайното му занимание. На въпрос дали не смята да подреди в изложба готовите вече може би към 30 икони майсторът отговаря, че и такава идея ми се върти в главата. Изпитва обаче притеснения с логистиката, с намирането на подходящо помещение, с организацията.
Творецът не прави само икони. Вещ е в пирографирането, а в ателието му на показ са макет на историческата забележителност край Каснаково “Светилището на нимфите и Афродита”, минииконостас и художествено декорирани бутилки.
Да, чувствам се човек на изкуството, посочва на друго питане Христозов. Влагат се умения, изисква се творчески подход и креативност, смята той, като се надява някой ден да получи истинско признание за работата си.
Източник: БТА