На 12 септември имен ден имат всички, които носят името Юлиян, Юлиан, Юлияна, Юлиана и производните им.
На този ден църквата почита Св. мъченик Иулиан (Юлиян). При царуването на Диоклетиан и Максимиан за управител на Галатийската област бил назначен Антонин. Донесли му, че в една планинска пещера се крие свети Иулиан заедно с други четиридесет християни, които извършват там християнско богослужение. По заповед на управителя хванали светия и започнали да го убеждават да издаде останалите, но той не склонил. Преди да застане пред съда, свети Иулиан възкликнал високо, обръщайки се към сподвижниците си, останали в пещерата: – Ето, вече ме водят на съд и аз отивам на мъченически подвиг за Христа, без да ви издам! Но вие ревнувайте да ме последвате в моя подвиг! Когато светецът застанал пред управителя, Антонин му казал: – Пристъпи към боговете и им принеси жертва. Светият мъченик с дръзновение му отговорил: – Не ми е угоден твоят съвет. За нас, християните, няма по-добра участ от участта да умрем за святата вяра, в която сме възпитани. Тогава управителят заповядал да нагорещят един железен одър, да съблекат мъченика и да го сложат на него. Светият страдалец се осенил с кръстно знамение и сам легнал на одъра. Но се явил ангел Господен, охладил пламъка и опазил мъченика невредим. – Кой си ти? – запитал го Антонин. – И как тъй лесно угаси огъня? – Аз съм Божий слуга, името ми е Иулиан – отговорил светият страдалец. – Кои са родителите ти? – продължил хегемонът. Мъченикът отвърнал: – Майка ми е стара жена, а баща ми се престави в Господа. Антонин заповядал да доведат майка му, погледнал я гневно и казал: – Убеди своя зъл син да принесе тамян на богинята. Ако не сториш това, ще предам тялото ти на поругание. Доблестната майка на светия мъченик отговорила: – Ако против моята воля осквернят тялото ми, това не само няма да ми бъде вменено във вина, но ще стане залог за вечна слава и блажено въздаяние. Посрамен от думите на старицата, хегемонът заповядал да я пуснат, а свети Иулиан осъдил на посичане с меч. Когато бил отведен на мястото за наказание, светият мъченик помолил да му дадат време за молитва. – Благодаря Ти, Господи – молел се той, – че ме укрепи и ми помогна да остана твърд дори до проливането на кръв. Подай на онези, които ще вземат пръст от гроба ми, прощение на греховете и избавление от страстите. И нека не напада нивите им никое вредно насекомо: нито скакалци, нито гъсеници, нито пък друго, както и да бъдат избавени от хищните птици! Приеми в мир духа ми! И от небето се чул глас: – Твоят подвигоположник Христос отвори вратите на Царството Си за тебе. Влез в тях, защото законно се подвизаваше за името Му! Този глас чули и другите четиридесет християни, които се криели в пещерата. Отишли на мястото, където пострадал светият мъченик, но го намерили вече мъртъв. Тогава те пред всички изповядали Христа, истинския Бог. Воините ги вързали и ги завели при хегемона, а той заповядал да бъдат посечени.
2023-09-12