Пламъците не питат. Не чакат одобрение. Не правят отчет. Просто идват. А в Хасковска област – те вече са тук.
Само за едно денонощие, на 24 юли, възникнаха 11 пожара – сухи треви, храсти, гора. Обхванати са територии около села като Добрич, Крум, Царева поляна и Болярски извор. Земята гори. Въздухът мирише на пепел. А хората? Те се надяват… че този път огънят ще спре навреме.
Но каква е реалната картина? Областта е под червен код за пожарна опасност, а в същото време трактори все още кръстосват нивите, стопани палят стърнища, и никой не следи. Никой не санкционира. Никой не носи отговорност.
Заповеди, издадени за параван
Да, има заповед – подписана от областния управител. В нея се забранява работа по полето и балотиране на слама след 11 часа. На хартия всичко е точно. На полето – всичко е горещо.
Кой контролира тези мерки? Кой проверява дали някой ги нарушава?
Никой. Или както обикновено – „извършват се регулярни проверки“.
Само че пламъците не се впечатляват от „регулярност“. Те изискват бърза реакция, строги санкции, истинска превенция.
Най-опожарената страна в ЕС. Почетно място за срама.
Според последните данни, България е номер едно в Европейския съюз по опожарена територия през 2024–2025 г. – над 38 000 декара изгоряла площ. Щетите надхвърлят 2,5 милиона евро. Но нека си го кажем ясно: най-голямата щета не е икономическа. Най-голямата загуба е доверието, че някой се грижи за тази земя.
Пожарникари – герои без щит
Докато пожарникарите се борят с пламъците, често без нужната техника и с изтощени екипи, ръководителите на институциите се ограничават до пресконференции и „актуални съвети към гражданите“.
Вместо превенция – апели. Вместо контрол – пожелания.
А пожарът не чака. Той тръгва от искра и поглъща всичко. Точно както бездействието изяжда държавността.
Ако не го казваме днес, утре може да е късно
Пожарите не са просто природен феномен.
Те са резултат от безхаберие, липса на надзор и системна апатия.
Защо няма видеонаблюдение в най-рисковите райони?
Защо няма дронове, патрули и локални дежурни?
Защо след всяка криза се обещава „нова стратегия“, но никога няма реален резултат?
Това не е лято. Това е пожарно бедствие с политически произход.
Ако продължим да гледаме как природата ни изчезва, селата обгарят, а институциите прехвърлят вината като горещ картоф, съвсем скоро няма да има какво да спасим.
Не трябват повече заповеди. Трябват действия.
Не трябват отчети. Трябва отговорност.
И най-вече – не трябват извинения. Трябва промяна. Сега.