Ново разкритие: документите говорят
Община Хасково обича да се хвали, че подкрепя местната култура. Но документите, които самата тя публикува, показват друго – че едни и същи хора взимат парите, година след година.
В официален документ от 28 юни 2022 г. е записано черно на бяло:
- „Антон Делчев – проектът предвижда професионален запис на пет авторски песни и издаване на албум група „Хангар 42“.“
- „Боян Гегов – проект за заснемане на документален филм „Усещане за вяра“, продължение на филма „Усещане за изкуство“.“
Тоест в една и съща сесия по програмата „Културни инициативи“ финансиране взимат и групата „Хангар 42“, и лично Боян Гегов – човекът, който е нейният лидер.
Историята започва по-рано
Още през 2021 г. Боян Гегов издава документалния филм „Усещане за изкуство“. Любопитното е, че той е бил едновременно сценарист, режисьор, оператор, монтажист, интервюиращ и дори автор на плаката. С две думи – всичко в едно, или както се казва – пълен „пенкелер“.
И тогава финансирането отново идва от общинския бюджет.
Така хронологията изглежда така:
- 2021 г. – „Усещане за изкуство“ (финансирано от общината).
- 2022 г. – „Усещане за вяра“ (финансирано от общината).
- 2022 г. – албум на „Хангар 42“ (финансиран от общината).
- 2023 г. – втори албум на „Хангар 42“ (финансиран от общината).
Всички пътища водят към едно име
Припомняме и от вчера
Вече ви разказахме как през 2023 г. „Хангар 42“ отново получава финансиране – този път за втори албум, озаглавен „ЗА 1“ (Marica.bg).
Албумът е представен с концерт в театър „Иван Димов“ и рекламиран от Българска музикална асоциация като „изкуството да бъдеш себе си“.
Освен това групата редовно е част от общинската културна програма – свирили са със Симфоничния оркестър („Пожар от чувства да гори“), както и на фестивала „ХАСКОВО РОК“.
Всичко би изглеждало нормално, ако зад кулисите нямаше още една подробност: лидерът на групата Боян Гегов живее на семейни начала със заместник-кмета Мария Вълчева – именно човекът, който отговаря за културните проекти и огласява финансирането.
„Култура за всички“ или „финансиране за свои“?
Докато десетки местни творци подават проекти и остават с празни ръце, едни и същи хора – свързани лично с властта – успяват да получават пари година след година.
Това вече не е случайност. Това е схема.
Историята в Хасково започва да прилича на малък местен вариант на световни примери – като Иванка Тръмп и Джаред Къшнър в САЩ: тя – във властта, той – в бизнеса, а заедно печелят от връзките си. Разликата е, че в Хасково сцената не е Белият дом, а общинската културна програма. И парите не са милиони долари, а хиляди левове – но пак са от джоба на хората.
Големият въпрос
Какво всъщност финансира Община Хасково – културата на града или културния комфорт на приближените си хора?
Ако е второто, тогава не говорим за „усещане за изкуство“, а за едно ясно „усещане за финансиране“.