Докато десетки творци в Хасково се борят за оскъдни субсидии, една група успява да изгрее със завидна лекота на сцената на общинското финансиране. Става дума за рок формацията „Хангар 42“, която през последните години не само издава албуми и прави концерти с щедрата подкрепа на общината, но и се оказва обвързана на лично ниво със самата власт.
Какво се знае
През 2023 г. групата е получила общинско финансиране за проект „Професионален запис на пет авторски песни и издаване на втори музикален албум“. (източник: Marica.bg)
Вторият албум, озаглавен „ЗА 1“, е представен с концерт в театър „Иван Димов“, а музикалните платформи го рекламираха като „изкуството да бъдеш себе си“. (източник: Българска музикална асоциация)
Групата редовно е включвана в общинската културна програма – от концерт със Симфоничния оркестър под мотото „Пожар от чувства да гори“ до участие в „ХАСКОВО РОК“, организирано от Община Хасково.
На пръв поглед – всичко изглежда като нормално културно развитие. Но…
Големият въпрос
Лидерът на „Хангар 42“, Боян Гегов, е човекът, който „движи нещата“ в групата. Само че зад кулисите на музиката има и друга сцена – личният му живот. Гегов живее на семейни начала със заместник-кмета на Хасково – Мария Вълчева.
И тук скандалът придобива съвсем друг мащаб.
Конфликт на интереси или „съвпадение“?
Въпросът е прост: Как гражданите да повярват, че общинското финансиране е разпределено прозрачно, когато водещата фигура на групата е в лични отношения с човек от ръководството на града?
Колко от одобрените средства са стигнали до „Хангар 42“ за сметка на други проекти, които останаха извън финансирането?
И най-важното: защо липсва каквато и да е публична дискусия по тази очевидна връзка между личния и професионалния живот?
Хасково пита, властта мълчи
Хасковската културна сцена би трябвало да бъде терен за равнопоставеност и подкрепа на талантите. Вместо това, гражданите виждат как музиката и общинските пари танцуват в ритъма на семейни връзки.
Докато хората чакат отговори, „Хангар 42“ свири с оркестри и събира аплодисменти. Но в съзнанието на обществото остава въпросът:
С какво повече от другите заслужиха финансиране – с музиката си или със семейната близост до властта?