Знаем къде живеем, знаем в кой град се намираме. Много от нас са пътували и в страната в чужбина, и всеки, който въобще е стъпвал извън Хасково знае, че града ни е неописуем и катастрофално единствен пример за съсипана територия.
Да наистина… Хасково е абсолютно съсипан град. Животът на хасковлии е сив, изпочупен, надраскан, охлузен и тъжен. И краката им са постоянно мокри, кални и по възможност без токчета, че няма жена, която да не си е вадила с две ръце обувката измежду плочките на добре свършената работа.
“Добре че се махнах от тая кочина!” – вариации на тази реплика можете да видите всеки ден в социалните мрежи, особено в края на старата и в началото на новата календарна година, когато хората правят равносметка на живота си и на успеха.
За провалите на Хасково през изминалото почти десетилетието на новата-стара управа трябва да се говори. Трябва да се говори със същия патриотизъм, с който се говори и за успехите на страната и нейните обитатели, за талантите, певците, художниците и поетите, за очарователната природа, за миролюбието и неизтребимия хумор на хората, за култа към образованието и за изумителния цивилизационен път, извървян през столетията…
Беден, тъжен и безпътен…
За поредна година Хасково ще бъде един от най-тъмните български градове на Коледа благодарение на хасковската община, която отново сведе празничната украса на града почти до нула. Кметът Станислав Дечев, отдавна неглижира този детайл от градската среда.
По малкото улици и райони, където градската управа все пак е поставила някакво подобие на новогодишна украса, тя е бедна, мизерна и по-скоро навява мрачни мисли от сравнението си с други градове.
„Истински мъчно ни е за Хасково, може би града в България с най-грозната коледна украса!