Година след като поеха управлението на Хасковска област, областният управител Стефка Здравкова и заместниците ѝ Богдан Кирилов и Митко Петров решиха… да се запишат в университет.
Да, чак сега – след като вече управляват.
Тримата ще учат „Мениджмънт и администрация“ в Регионалния център за дистанционно обучение на УНСС – Хасково.
Тоест – едва сега ще научат какво всъщност означава „управление“.
Решението им идва след цяла година на постове, за които нямат нито управленска, нито академична подготовка.
Назначенията им бяха чисто политически – по партийна линия, а не по професионални качества.
И сега, когато вече са на власт, изведнъж решиха да „повишат квалификацията си“.
Сякаш един хирург решава да запише „Медицина“, след като вече е оперирал.
Записването им в университета се случва на фона на новата учебна година, когато още 254 студенти влизат в аудиториите на центъра. Сред тях личат и други представители на властта – кметът на Стамболово Аднан Йълдъз и кандидат-кметът на село Славяново Николай Балабанов.
Изглежда, че властта най-после откри образованието – макар и със закъснение от няколко управленски решения.
Програмата „Мениджмънт и администрация“ звучи като подходящ избор.
Само че тук остава един логичен въпрос:
Не трябва ли това обучение да предхожда заемането на постовете, а не да идва след него?
Ситуацията би била комична, ако не беше тъжна.
Вместо да изискваме компетентност като условие за назначение, очевидно я изучаваме в движение.
Докато в реалността на администрацията решенията вече са взети, подписите поставени, а последствията – реални.
Да се учиш как се управлява, след като вече управляваш – това може да се случи само в България.
И вероятно именно затова образованието им е „дистанционно“.
Защото дистанцията между управление и компетентност тук отдавна е огромна.