Снимката е от квартал „Република“… Можем да я оставим без думи, но имаме какво да кажем…

Ясно ни е на всички, че Хасково е непредставимо замърсен, в конкретен и преносен смисъл. Отровен почти изцяло – от земята та до съзнанията.

Това, че в годините от управлението на ГЕРБ затънахме до гуша в боклуци, е знак за деструктивната ни обзетост. Освен с боклука и миризмата, гражданите на Хасково се борят и с паркираните навсякъде автомобили, а пешеходците са в битка за оцеляване по улиците ни.

Парадокса е голям. Един е построил, друг – мърси и разгражда… Извинявам се – и другия дето разгражда е построил НЕЩО – /ритейл-парк/.

Ако все още Хасково привлича туристи, като място за културен туризъм, това със сигурност не се дължи на ритейл-паркове и шопинг-центрове, а по-скоро на паметници на културата, нови интригуващи обекти и най-вече на възстановени красиви старинни части, които показват интересни културни влияния и характерно минало, на което си струва да се обърне внимание: със специални грижи и със специално отношение.

Данните за живота и постигнатото от предишните кметове на Хасково, сравнени с направеното от сегашния – Станислав Дечев, трябва да се показват, сравняват, събират и обясняват – бавно, упорито и скрупольозно. Източниците не са малко, но се броят на пръсти обективните, качествените, пълноценните.

Мръсотия, смрад, разруха и разрушения.

Примери

Когато ГЕРБ се настаниха в Хасково, веднага премахнаха – Пластиката на Баба Яга, която бе закачена на един от електрическите стълбове пред администрацията на община Хасково по време на управлението на Георги Иванов. Свалянето на Баба Яга бе разпоредено от гербаджийския кмет Добри Беливанов.

Малко след това беше свалена и друга емблематична творба – Бухалът, отново закачен от Георги Иванов, който бухал стоеше на един от прозорците на кметството, като символ на мъдростта. Унищожаването на построеното от предишните продължи със заличаването на името на Георги Иванов от надписа пред монумента „Света Богородица“. За капак искаха да демонтират скулптурата “Хасковски Каунь” намираща се в центъра на Хасково.

Че ние сме си „кауни“, направо „пъпеши“ и си търпим управниците е ясно, но учудващо, тогава по време на акцията за премахването на “Хасковски Каунь” будни граждани се възпротивиха, разшумя се и това гербаджийско начинание за заличаване на част историята не успя. “”Хасковски Каунь” все още стои гордо поседнал на кацата в центъра на Хасково.

Но пък мръсотията, смрадта, разрухата и разрушенията продължават.

Няма нищо по-добро за оценка на управниците от ВРЕМЕТО…

Завършваме с рубриката – „Историята помни“…

„Хасковски каунь“

Скулптурата Хасковски каунь е измислена и изработена през 1999 година, когато актьорът Янко Митев издаде първия брой на едноименния вестник. Творбата е приета с възхищение от малцината тогава хасковски „кауни“ и е предложена за ежегодна награда на Ъкъдемия Каунь. Оттогава нейни носители са много известни личности на България.

Самата скулптура Хасковски каунь се състои от три части:

1. Каунь (от турски – „пъпеш”), станал нарицателно име за хасковец.

2. Каца – дървен съд от народното битие, предназначен за ферментация на плодове. Човек се ражда гол и бос, не знаейки нищо, и напуска този свят без да е научил всичко. През годините на живота си той се учи, поумнява и помъдрява. Кацата символизира точно това узряване или ферментиране.

3. Мъжка фигура с голяма глава, малки крайници и усмивка от ухо до ухо. Облечена е в народна носия, с калпак и закичено цвете. Изобразена е изскачаща от разкъсания каунь, насаден в кацата, и е символично изображение на самия хасковец – винаги усмихнат, весел, приветлив, готов за делови срещи, за партньорство в работата, за купони и моабети, приветстващ с широко отворени обятия всички свои съграждани и гости на града.

Тази скулптура е посветена на живия хасковски дух, чувство за хумор и самоирония. На всички веселяци, зевзеци, трезви и нетрезви ценители на карикатурата и шаржа. На местни, гости и всички останали. Когато те умрат, скулптурата ще може да се нарече паметник.

В идеята зад скулптурата няма политика или идеология. Който иска да бъде хасковски каунь – нека бъде, който не иска – нека си остане пъпеш.

Идеята се осъществява по времето на – Георги Иванов, кмет на Община Хасково от 1999 до 2015 г. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *