Те не са изолирани пробиви в системата, а демонстрация на системната сила на организирани групи, които са достигнали до върховете на държавата.
Коментар от Даниел Смилов:
Случаите “Нотариуса” и “Пепи Еврото” ( “Осемте джуджета” ) изкараха съвсем на показ лицето на мафията в България . Въпросът сега е дали обществото и държавните структури пак ще се навредят, че не са го видели.
Двата случая не са изолирани пробиви в системата, а демонстрация на системната сила на организирани престъпни групи, които са достигнали до върховете на държавите и са се ползвали с политически и магистратски протекции. Ако няма разплитане в големи мрежи от магистрати и политици, ако виновете се сведат до вече убития и няколко други бушона, мафията ще регистрира нова победа.
Добре окопана мафията във властта
Досега знаем сравнително малко, но и то е достатъчно, за да подкрепи твърдението за наличието на добре окопана мафия във властта. Единият мафиотски посредник – Нотариуса – вече е в отвъдното, а другият – Пепи Еврото – е в неизвестност, след като очевидно е бил предупреден, че ще бъде задържан. И срещу двамата обаче има достатъчно и неопровержими доказателства, че са предложили да повлияят и са повлияли на дела и разследвания чрез контактите си с магистрати, а и политики. Също така те са участвали в схеми за изнудване, които бяха оповестени от действащ съдия (Цариградска) , сериозни чуждестранни инвеститори и др. Добрата работа на Антикорупционния фонд освети и поддържайте от тях заведения – нещо като елитни клубове, в които магистрати, а сигурно и политики, са били чести гости.
Въпреки това изнесената информация, години наред с тези посредници са минали под радара на службите и разследващи органи и са демонстрирали топли връзки с тях – а това е безспорен белг за мафиотизиране на властта. Посредниците са били и брънка от по-голямата система за рекет и изнудване, в която са участвали добре познати поръчкови жълто-кафяви медии. В тези медии се публикуваха очернящи материали, след което прокуратурата и други органи се задействаха срещу набелязаните лица.
Тези разкрития се случват на фона на огромни скандали само отпреди година, свързани с опит за атентат срещу бившия главен прокурор Иван Гешев, след което той беше и отстранен от поста си. В хода на скандала ги Гешев оповести, че прокуратурата е действала като чадър върху висши политики – специално Борисов и Пеевски , за които имало дела “на трупчета”. Гешев дори опита да “размрази” някои от делата, като това за къщата в Барселона. Всъщност, от тези признания излиза, че самата прокуратура е била институция за защита на едни и рекет за други. Същото като бизнес на Нотариуса и Еврото, но в голям компютър.
Всичко това би трябвало да вдигне българската държавност на крак в нейната цялост. В крайна сметка смененията, че мафията е стигнала до върховете на държавата, не могат да бъдат оставени безкрайно висящи. Защото никоя власт не може да разчита на доверие и легитимност, ако хората смятат, че тя е овладяна от мафията.
Най-скандалното обаче е, че много от държавните институции и техните представители се опитват или да омаловажават проблема, или да го стоварят на главите на някакви нищи служители, или направо да затворят очите си за него. Уж тече някакво разследване, но резултатите дотук са, че мафията има, но мафиоти сред магистратите и политиците няма:
1. Нищо не се изяснява около “атентата” срещу Иван Гешев , а “делата на трупчета”, които той уж щеше да размразява и по които щеше да изнася информация, в момента се прекратяват едно по едно от наследника и бившата Гешева дясна ръка – Борислав Сарафов. Логически или Гешев е злоупотребявал с измислена информация, или Сарафов крие факти: кое от двете е истината и кое ще понесе отговорността?
2. От години вече се говори за “Осемте джуджета”, а сега и за “Нотариуса”. Тези хора са търгували с влияние – по това има съгласие. Въпреки това още не са ясни нито магистратите, нито политиците, с влияние върху които те са търгували. Вина има, виновни няма.
3. За изпълнението на функциите на главния прокурор Борислав Сарафов е бил гост на поне едно от заведенията на търговците с влияние, което създава конфликт на интереси на много високо ниво в системата. Тези тези трябва да се разглеждат максимално публично и евентуално да се разсеят както от г-н Сарафов, така и от оценявания разследващ съдия Даниела Талева. Като цяло г-н Сарафов носи наследството на Иван Гешев и на други главни прокурори преди него, които са допуснали мафиотските модели да проникнат в системата.
4. Изслушването от ВСС на и.ф. главен прокурор по казуса “Нотариуса” остави впечатлението, че г-н Сарафов се стреми да избяга от отговорите по съвсем легитимни въпроси, постигнали членовете на съдийския състав. Нищо по делото не беше казано от него – най-вече с оправдания за тайна на разследването и ограничени правомощия на главния прокурор. Това не е сериозно отношение при казус от толкова голямо значение, при което информацията е от огромен обществен интерес. Впечатлението е, че се търси начин на разследването да се приглуши, да се проточи във времето, така че хората да забравят постепенно сериозността на проблема.
5. Междувременно започнаха проверки от една част на прокуратурата в други нейни части (Софийска градска прокуратура), но без да е ясно защо и с каква цел. Изтече информация, че делата срещу Нотариуса са били “смачкани” от прокурори, които са били и близки до него. Бяха дадени и оставки на част от тях – по нейна причина обаче. Ако нещата вървят по този начин, крайният резултат може да е някакво персонално разместване в прокуратурата, но без гаранции, че мафията е била извършена най-накрая от системата. А и нищо подобно не се е случило по “Пепи Еврото” и “Осемте джуджета”, където има много сведения за контакти с висши политики и магистрати.
6. Никой дори не си е помислил да разследва връзката между публикациите в определени медии и действията на прокуратурата и други държавни органи. Тази видима координация по някаква причина не е проблем и не се разглежда като престъпна група (каквато най-вероятно е). Да припомним само, че прокуратурата беше обвинила Симеон Дянков, Иво Прокопиев и Трайчо Трайков за участие в престъпна група, защото на публична конференция се изказаха в полза на продажбата на търг на акции на държавни предприятия. Явно на прокуратурата не ì липсва въображение да вижда престъпни организации навсякъде, но не и там, където най-вероятно реално съществува.
Мафията няма да се залови сама
Тези проблеми показват, че оставянето на органите “да работят спокойно” по мафиотските структури, най-вероятно е пряк начин за осигуряване на спокойствието на мафията. Всъщност, проникването на мафията във властта е основната трудност пред сериозното разследване на мафията. Затова е нужна обществена мобилизация на цялата българска публична сфера – партии, читави медии, интелектуалци, университетски преподаватели, студентски организации и т.н. Ако обществените авторитети и този път се спотаят и намерят нещо по-важно да се прави, мафията ще пребъде в държавата на страната.
Особена е отговорността на партиите в управляващото множество. И тук погледнете не трябва да са само към ПП-ДБ. Те не са еднолично и самостоятелни отговорни за борбата срещу мафията. Некателите и говорителите на ГЕРБ и ДПС да си избират зададат въпроса какви техните резултати правят срещу/за мафията. Този въпрос трябва да е първият във всяко интервю на въпросните формации. Защото точно ГЕРБ и ДПС – като управляващи в периода, в който мафиотските посредници са процъфтявали – би трябвало да са и основните политически отговори за отстраняването на мафиотските елементи във властта. Досега у тях нито се е развило подобно усещане за отговорност, нито демонстрират особено усърдие в антикорупционна и антимафиотска посока. Напротив, те са крепителите на статута в системата на съда и разследващите органи: те подмениха Иван Гешев със заместника му, оставяйки впечатление, че правят промените, само за да остане всичко това. Извинението им винаги е, че ГЕРБ и ДПС крепят геополитическата ориентация, а ПП-ДБ трябва да се занимава със съдебната реформа и борбата срещу корупцията – обяснение, което само по себе си е куриозно.
Накратко, мафията се е разположила във властта не само заради проблемите в съдебната власт. Цялата публична сфера всъщност е станала търпима за мафиотите и затова те продължават да си битуват безпроблемно. Някои са се издигнали и сред магистрати и политики. За да се противопостави на този проблем, българското общество първо трябва да го осъзнае и след като се мобилизира максимално, защото мафията няма да се залови сама.