Последните два дни Хасковска област отново е в плен на огъня.
Горят полета, гори гора, горят човешки съдби.
А в същото време – институциите гордо мълчат.
Няма извънредно положение, няма реална организация, няма отговорност. Само допушваща тишина, гарнирана със закъснели прессъобщения.
Пожари край селата Момково, Изворово, Капитан Андреево и Студена.
Гори растителност, стопански постройки, техника, а на места – и дворове на хора.
Огнеборците са на ръба. Доброволци отново спасяват положението.
Но къде е държавата?
Колко пъти още ще гледаме този сценарий, преди някой да поеме отговорност?
– Въздушна техника няма.
– Пожарни екипи – недостатъчно.
– Превенция – формална.
– Отговорност – нулева.
Само преди година, парламентът прие решение за закупуване на техника за гасене на пожари от въздуха.
И какво стана?
Нищо.
Нула хеликоптери. Нула резултати. Много обещания. Много пепел.
А хората в Хасковско – всеки ден се питат:
„Днес наш ред ли е да горим?“
Днес това е Сакар. Утре ще е Родопите. После ще е цялата област.
Докато политиците спорят в София, вятърът тук разнася огъня безнаказано.
И пак същото:
– Недоизминати пътища за противопожарна техника.
– Липса на ясна координация между институции.
– Зависимост от доброволци и случайни хора с кофи и маркучи.
Това не е „кризисна реакция“. Това е държавна немощ.
Хасковска област гори. А с нея – и доверието в управлението.
Огънят няма да чака администрацията да се разбуди.
Нито ще спре заради прессъобщение.
Нито ще изгасне от самосебе си.
Ако властта не слезе на терен, огънят ще продължи да казва всичко онова, което институциите премълчават – че хората тук са оставени сами.