В Хасково питат: защо полицията разпитва деца вместо да търси убийственото оръжие?
След убийството на 18-годишната Магдалена Русева в Хасково общественото напрежение не стихва. Вместо да се съсредоточат върху разследването на престъплението и намирането на оръжието, с което бе отнет животът на момичето, органите на реда се занимават с… децата, които организираха протестите.
По информация, достигнала до нашата редакция, полицията продължава да привиква непълнолетни участници в демонстрациите пред сградата на МВР в Хасково. На тях им се задават въпроси кой е хвърлял боя по време на протеста, кой е крещял най-силно, кой е носил плакати.
Припомняме, че трагедията се разигра през април 2025 г. Магдалена бе обявена за издирване на 26 април, а тялото ѝ бе открито на 30 април в необитаем имот на улица „Амур“ в Хасково. Съдебно-медицинската експертиза установи, че смъртта е настъпила вследствие на задушаване. За убийството е обвинен 17-годишният Иван Костов, но и до днес оръжието на престъплението не е намерено, обвинителен акт не е внесен, а мярката му за задържане като непълнолетен скоро изтича.
Ако обвинението е за тежко умишлено престъпление, законът позволява задържане до 5 месеца преди внасяне на делото в съда. Тези пет месеца вече изтичат. Какво следва? Ще пуснем ли Иван на свобода, при положение че оръжието още не е намерено, а процесът не е започнал?
И тук възниква още по-тревожен въпрос: ако разследващите органи не са намерили оръжието на престъплението, заради собственото си бездействие, как ще издържи обвинението в съда? Кое доказателство ще тежи повече от липсващото?
Докато времето се изнизва, вместо бързи действия за справедливост, полицията в Хасково отделя ресурс за разпити на младежи, дръзнали да излязат на улицата в защита на паметта на Магдалена.
Обществото пита:
Къде е оръжието на престъплението?
Защо разследването върви толкова бавно?
Дали това забавяне е случайност или умишлено протакане, което накрая ще остави родителите на Магдалена без правосъдие?
Хората в Хасково са категорични: протестите не бяха престъпление, а зов за справедливост. Гневът на младите бе естествена реакция на липсата на резултати и на усещането, че животът на едно момиче е подценен.
Вместо да бъдат заклеймявани, тези деца трябва да бъдат чути. Те не са враг на държавата – те са гласът на общността, която иска справедливост.
Най-страшният въпрос остава: дали институциите в Хасково се страхуват повече от боя върху сградите си, отколкото от кръвта, пролята на улицата?