Кметът на Хасково – Станислав Дечев, се изпъчи да почете жертвите на комунизма, но в противоречие заедно с това, съди Георги Иванов за разрушаване на един комунистически символ.
На кратко:
На първи февруари 2023г., кметът на гр. Хасково – Станислав Дечев се изпъчи пред паметната плоча на убитите от партизаните хасковски офицери и войници Велико Маринов, Георги Чукурлиев, Начо Гюлемезов, Панайот Танев, Димитър Маразов, Михаил Илиев и Петър Ангелов, за да почете паметта на жертвите на комунистическия режим в България.
Що за лицемерие?! Що за пъчене?!
Същият този кмет – Станислав Дечев, съди бившият кмет на Хасково Георги Иванов, да заплати 89 000 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от неправомерно разрушаване на общинско имущество – сградата на Хасковския затвор, /един комунистически символ – който според Станислав Дечев бил обявен за паметник на културата с национално значение./
Значи да сравним двете действия на кмета Дечев:
В единия случай – почита жертвите на комунизма.
Във втория случай, съди човек който е унищожил комунистически символ – при това какъв символ – затвор. Да точно така, затвор, стар, порутен и ненужен. Затвор който щеше да бъде заменен с нови жилища за хасковлии, затвор който след премахването си няма да навява мрачни истории и легенди, за репресиите на комунизма.
Да припомним закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен гласи: „Държавните органи, техните териториални звена, органите на местното самоуправление и местната администрация, и публично правните организации предприемат необходимите действия за привеждането на състоянието на предоставените им за управление институции и територии в съответствие с този закон, като са длъжни да премахват от публичните места собствените им или намиращи се в тяхно държане символи, включително лозунги, надписи, знаци, фотоси и всякакви други обекти от комунистическия режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. или такива в негова възхвала, или във възхвала на организациите по чл. 1 [БКП, БРП (к)] и лицата по чл. 2 [ръководствата и ръководните дейци на БКП]“.
Ето защо ни се струва странно – един кмет да се прави на антикомунист, а в същото време посредством властта и влиянието си, да защитава комунистически символ на репресии.
Дечев – или се е объркал, или се е побъркал?!
Като деца не сме учили за жертвите на комунизма. Напротив, учеха ни, че комунизмът е бил жертва – мачкан, бит, убиван. Сричали сме безмерно пъти „тихо мъртвия казал – не, комунист“.
Фашизмът и комунизмът винаги са били врагове, просто защото са конкуренти. И двете идеологии искат да превърнат хората в гъста, еднаква пихтия. Правят го по единствения възможен начин – смилане. А когато едни граждани в град се превърнат в кайма, вече е късно да търсиш лидери, които да следваш. Късно е да сочиш примери, да редиш смисъл или вяра. Каймата е равнодушна, безмозъчна смес, която можеш да мачкаш и оформяш както си поискаш.
Затова и днес градът ни е разкъсван от противоречията, от опитите да се реабилитира морално един мракобесен, човеконенавистен режим.
И виждаме отново най-грозните черти на тоталитарната държава как се появяват, представени за либерални и модерни. Виждаме как направеното от един кмет преди години, постепенно се изчегъртва от сегашния. Виждаме как с лека ръка се зачеркват идеи и начинания, които поколенията трябва да видят и преживеят.
Задаваме риторичен въпрос? Ако евентуално съдът присъди понастоящем гражданина – Георги Иванов да заплати исканата сума от Станислав Дечев, дали с тази сума настоящия ни „ВЕЛИК“ кмет ще възстанови комунистическия символ – „Хасковския затвор“? Защото нали именно за това е делото – обезщетение за причинени имуществени вреди от неправомерно разрушаване на общинско имущество – сградата на Хасковския затвор. И ако е така, за какво ще го използваме ние гражданите? – за музей, за напомняме на репресиите на комунистите, за събиране на наркомани и бездомни или просто е ненужен. Но, нали е предприета кампания за очерняне, съд и репресии срещу един кмет, който построи толкова много, че Станислав Дечев, кликата му, децата на кликата му и внуците им, няма да могат да боядисат, камо ли да изградят равностойно на изграденото.
И не на последно място, да подчертаем, че в гради ни има „СПРАВЕДЛИВ“ съдия, който нагло е дал ход на наказателно дело, произнесъл е присъда, въпреки че „Хасковския затвор“, никога не е бил обявяван за паметник на културата.
За да затворим една страница от историята, първо трябва да я прочетем. И да дадем своята категорична оценка. Няма как да сме единни, ако живеем в лъжа и мълчим за истината.
