„Болен“, „проверяван“, но винаги недосегаем – историята на един безкраен процес
Хасковският окръжен съд за пореден път стана арена на познат спектакъл – делото за отстраняване от длъжност на кмета на Минерални бани Мюмюн Искендер беше отложено.
Причината, както винаги, звучи невинно: нужда от документи и разпит на свидетел. Резултатът – отново никакво решение, отново време, спечелено от обвиняемия.
Отново отлагане, отново същият сценарий
Процесът се води по искане на Софийската градска прокуратура, която за втори път настоява Искендер да бъде временно отстранен от длъжност.
Съдът даде ход на делото, но го насрочи за следващата седмица.
Официалната причина – да се представят документи за имот в село Бряст, за който има данни, че е незаконно преактуван от църковна собственост в общинска.
Нещо повече – според прокуратурата през 2023 г. кметът е разпоредил преактуването самоволно, а Общинският съвет впоследствие е „узаконил“ деянието с гласувано решение.
Защитата, водена от адвокат Димитър Георгиев, използва познатия ход – искане за отвод на съдията Даниела Николова, която вече е гледала предишното дело срещу Искендер.
Резултатът? Няма решение, няма отстраняване, няма справедливост. Само поредно отлагане.
Болен, но винаги в кондиция
През последните месеци процесите срещу Искендер се отлагат редовно по здравословни причини.
На практика – когато трябва да се яви в съда, кметът е болен; когато трябва да дава интервюта или да участва в общински събития, е във „възхитителна форма“.
В кулоарите на съда днес той заяви, че „общината се задъхва от проверки“ и че „служителите му едва успяват да подготвят документи за институциите“.
Така, от жертва на обвинения, Искендер отново се превърна в жертва на системата, която – по собствените му думи – „не му дава да работи“.
Хронология на безкрайните дела
2016 г. – Първи публичен сигнал срещу кмета за разхищение на общински средства и съмнителни обществени поръчки. Случаят е проверен, но прекратен без повдигнати обвинения.
2019 г. – Искендер е разследван от ОЛАФ за злоупотреби с европейски средства по проекти за инфраструктура и минерална вода. Делото е препратено на българската прокуратура, която започва проверка, но без конкретен резултат.
2021 г. – Софийската градска прокуратура започва ново досъдебно производство за организирана престъпна група за източване на евросредства. Кметът получава обвинение, но остава на поста си.
Май 2024 г. – Окръжен съд – Хасково временно отстранява Мюмюн Искендер от длъжност заради съмнения в злоупотреба с власт и фалшифицирани документи.
Решението е отменено от Апелативен съд – Пловдив. Кметът се връща в кабинета си, обявявайки, че „вярва в правосъдието“.
Септември 2024 г. – Софийската градска прокуратура внася второ искане за отстраняване от длъжност, свързано с имотни сделки и злоупотреби за близо един милион лева.
Октомври 2025 г. – Делото започва, но веднага е отложено – първо заради „влошено здравословно състояние“, сега заради „допълнителни документи“.
Две години, десетки проверки, три различни обвинения – и нито една реална последица.
„Непотопяемият“ кмет
Мюмюн Искендер продължава да управлява община Минерални бани като своя лична територия – със самочувствие, че няма съд, който да го свали.
Местните хора вече не се питат дали ще бъде осъден, а кога пак ще се размине.
Всяко отлагане се превръща в победа за него, а всяка проверка – в доказателство за политически чадър.
Редакционен коментар
В нормална държава подобна хроника би завършила с оставка.
В България тя завършва с ново съдебно заседание и усмивка пред камерите.
Мюмюн Искендер се превърна в символ на съдебното безвремие, в което делата се точат, докато обществената памет изтънява.
И докато прокурори и съдии отлагат, Минерални бани продължават да живеят под управлението на човек, за когото законът важи само на хартия.