На 1 октомври в Хасково се проведе откриващо събитие по проекта CARE-GET – „Сътрудничество за напредък в образованието, взаимодействие между поколенията, икономиката и технологичния преход“.
На него присъстваха заместник-кметът Мария Вълчева, заместник областният управител Митко Петров, представители на Тракийския университет, МБАЛ-Хасково, местни училища и гости от Италия, Гърция, Литва и Румъния – всички част от международните партньори по проекта.
Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие чрез Европейската градска инициатива (EUI), с общ бюджет от 5 009 480 евро, от които 4 007 584 евро идват директно от Европейския съюз.
Началната дата е 1 декември 2024 г., а краят – 31 май 2028 г.
Сред партньорите са:
Община Хасково – водещ бенефициент;
Урбасофия (Румъния);
Български икономически форум;
„Лип Трейд“ ООД;
Тракийски университет – Стара Загора;
МБАЛ – Хасково;
Алианс за регионално сътрудничество и развитие.
Трансферни партньори:
Община Сиена (Италия),
Община Комотини (Гърция),
Община Друшкининкай (Литва).
Пет милиона евро, но без ясна диагноза
Официалната цел на проекта е да превърне бившия дом за деца без родители в „иновативен медико-технологичен център“, наречен MedTech Hub.
В него уж ще се развива телемедицина, ще се обучават млади хора и ще се насърчава „устойчивост на пазара на труда“.
Звучи добре – на хартия.
Само че на самото събитие не беше представен нито един реален план: няма конкретни дейности, няма обявени обществени поръчки, няма яснота какви услуги ще се предлагат и на кого.
Нито дума за срокове, за медицинска апаратура или за специалисти, които ще работят в бъдещия център.
След речите – протоколна обиколка из музея и възрожденските къщи.
Тоест – европейски гости, снимки и усмивки, но никакъв смисъл за хората в града.
Обещания много, резултати – нула
Според представените материали CARE-GET ще:
„развива таланти в градове с намаляващо население“;
„създава условия за дигитален и медицински преход“;
„насърчава стартиращи компании“;
„предлага уелнес и телемедицински услуги“.
На думи – всичко.
На практика – нищо конкретно.
Нито една мярка не е обвързана с измерими резултати: няма индикатори за брой лекари, обучени кадри, създадени работни места или достъпни здравни услуги.
Хасково – градът на фасадните проекти
Това не е първият „иновативен проект“, който започва в Хасково с фанфари и завършва с тишина.
Години наред местната власт обещава „устойчивост“, „дигитална трансформация“ и „привличане на млади хора“.
Резултатът е видим: изпразнени класни стаи, болница с недостиг на лекари и все повече млади хора, които заминават.
А докато жителите чакат реални решения, европейските пари се харчат за анализи, семинари и комуникационни кампании, които обслужват единствено отчетите.
Така думата „развитие“ все по-често се превежда като „усвояване“.
Болестта на еврофондовете
Европейските програми би трябвало да лекуват проблемите на бедните региони, но у нас те често ги влошават – защото поддържат зависимостта от „проектно финансиране“.
Вместо устойчива икономика, се изгражда икономика на хартия.
Всеки проект е временна доза самозаблуда: кратък прилив на пиар, последван от дълга пауза на бездействие.
Време е за контрол, не за лозунги
CARE-GET е пример за това как добрата идея може да се превърне в поредната фасада, ако няма прозрачност.
Общината трябва да представи публично:
пълен бюджет по пера;
конкретни дейности и срокове;
списък с доставчици и изпълнители;
отчет какво реално ще се промени за хората в Хасково.
Без тези данни, проектът остава просто поредният плакат с европейското знаме.
„CARE“ значи „грижа“.
Но в Хасково това вече означава:
Грижи се – докато изхарчиш бюджета.