Случайно ли е, че ДПС изведнъж „спечели“ село, в което партията никога не е имала влияние? Случайно ли е, че фирма, свързана с човек от ДПС – Ново начало, извършва ремонти точно преди изборите?
Вече сме свикнали у нас всичко да се случва, когато никой не гледа. Малките населени места, които някога бяха символ на общност, честност и човещина, тихо и систематично се превръщат в сцени на политически сделки.
Последният пример? Село Черногорово, община Димитровград.
Там се случи нещо, което мирише… не на демокрация, а на договорка.
На частичните избори за кмет трима кандидати се изправиха един срещу друг – Лидия Молева от ГЕРБ, Христина Статева от ДПС Ново начало и независимият Петьо Петков. След първия тур, на балотаж достигнаха Молева (ГЕРБ) и Статева (ДПС – Ново начало).
И, каква изненада… печели кандидатът на ДПС Ново начало.
Само че това не е просто поредна местна победа.
Това е първият път, в който ДПС взема кметско място в община Димитровград.
Никога досега не се беше случвало. НИКОГА!
И точно тук започват неудобните въпроси.
По време на кампанията бяха подадени сигнали със снимки и факти за незаконни ремонти на пътища в селото, извършвани не от кого да е, а от фирма „Атастрой“, собственост на съпругата на областния председател на ДПС „Ново начало“ – Мехмед Атаман.
Пари? Асфалт? В навечерието на изборите?
И, разбира се… нито дума от Общината.
Никаква реакция от кмета на Димитровград, Иво Димов (ГЕРБ). Никакъв интерес от местната администрация. Тишина, гъста като асфалт.
И тук идва логичният въпрос, има ли сделка между ГЕРБ и ДПС – Ново начало?
Защото в политиката няма чудеса… има само уговорки.
Случайно ли е, че ДПС изведнъж „спечели“ село, в което партията никога не е имала влияние? Случайно ли е, че фирма, свързана с човек от ДПС – Ново начало, извършва ремонти точно преди изборите? И случайно ли е, че кметът на Димитровград гледа настрани, докато това се случва под носа му?
Не, това не са случайности, а модел. Моделът, в който властта и задкулисието си подават ръка, за да завладеят още една община.
Димитровград – градът, създаден с идеята за труд, достойнство и ред, днес изглежда все по-близо до това да стане част от мрежата на зависимости, контрол и страх, изградена от „дерибеите на Пеевски“.
И ако никой не говори за това, значи вече сме свикнали.
А когато обществото свикне с корупцията, то спира да живее и започва просто да оцелява.
Източник: Красиво Хасково