Снимката е от тази сутрин в 9.30 часа.
А ако се огледате в центъра: Любимата пешеходна зона на Хасковлии отблъсква преминаващите с мръсотия и неприятна миризма. Огромни петна от най-различни закуски, сладоледи и напитки стоят неизмити по плочите. Голяма част от кошчетата за боклук отблъскват със своя занемарен вид, които отдавна са загубили първоначалния си бял цвят.
Цяло Хасково има много запуснат, неподдържан вид! Спирки, стени, тротоари, “зелени” площи, облепени и окъсани обяви и съобщения по стълбовете, екскрементите на кучета.
От приблизително 9 години, откакто ГЕРБ управляват в града, Хасково потъна в мръсотия и разруха и това е очевадно. Вече не прилича на европейски град, а на клошарник.
Къде отиват парите за чистота и поддръжка на града ни?
Публикували сме безброй компрометирани участници в града ни, разказали сме за превръщането на парковете в обрасли малки джунгли, показали сме домовете на мъртвите в града и какво ли още не. Но никаква реакция за да се види, че някой си е взел поука.
Напротив, извършват се НЕ ремонти и подобрения в града, а непрестанни пи-ар акции изразяващи се със снимки по концерти и театри.
Така е… Един амбициозен човек без интелект си е повярвал.
Да… Болен от амбиции за кметуване нашичкият кмет – Станислав Дечев, сам си разиграва „Балшой театър“ на малка сцена! И болен от властта, зашеметен от себеобичане, си мисли че зрителите го викат на бис. И въпреки, че виждат калпавият сценарий, слабата игра и лошите актьори, той си мисли че ще го извикат заедно с екипът му на бис отново, и отново, и отново!
И сега една препратка за сравнение за тези които си избраха Станислав Дечев за кмет:
По времето на К МЕТЪТ Георги Иванов, всички в България говореха, как Хасково е в „Световните рекорди на Гинес“ заради „Монумента на Света Богородица“.
Хората в града се наслаждаваха на паркове направени със стил и вкус, паркове на които засадените дръвчета не изсъхваха на втория месец.
Жителите на града обличаха новите си дрехи и всяка вечер излизаха в центъра, за да се насладят на обновени улици, площад и алеи, а не се спъваха в мръсотия и фасове от цигари.
Ранобудните чуваха всяка сутрин колите които миеха и почистваха обстойно всички улици.
Децата не се плашеха от глутници бездомни кучета, защото ги нямаше.
Около шадравана на площада се разхождаха майки с колички, а не мургави младежи от „Република“. А и той – шадраванът работеше.
Шофьорите караха спокойно, без да си трошат колите по дупки и кратери в кварталите.
Младежите всяка вечер препълваха десетките кафенета.
Малките магазинчета не смогваха на клиенти, защото в града не бяха допускани чуждестранни вериги и монополи.
Погребвахме близките си в изискани гробищни паркове, без дървета и храсти да затрупват гробовете им.
Поставяха се нови кошчета за боклук в центъра, без да се дупчат малките красиви павета.
Поддържаше се и се почиташе направеното от предишните управници, без да се заличават имената им.
Можем да изброяваме, още много… за града,… за него – Георги Иванов и за построеното от него…