Радослав Бимбалов: Пръстите ми сякаш се дърпат, не искат. Щипе в очите от това, което виждам.
Липсата на качествени примери в обществото ни отваря вакуум, който бързо се пълни. И не говоря само за политиката, където престъпници като Борисов и доказани некадърни хрантутници като Пеевски вилнеят на гърба на нашето безхаберие или слабост.
Не говоря само за бизнес-средата, която е в здравата хватка на мутри и олигарси, отглеждани с държавни пари и европейски субсидии – „успешни“, защото не са били хванати.
Говоря и за образователната ни система – опразнена от будителство, занемарена и съсипана, в която се намърдват надъхани илитерати като Розмари де Мео.
И дори да послушам пръстите си и да притихна окончателно тук, няма да се спася от горчилката, която обхваща всичко вътре в мен. Защото тази страна не е просто мястото, в което съм се родил и въпреки всичко съм решил да остана. Това е мястото, в което децата ни се превръщат в човеци.
Дали?
Източник: Фейсбук