Толкова много части на България се обезлюдяват, включително и града ни. Магазините са празни, наематели напускат. Навсякъде стърчат табели: „ПРОДАВАМ, ДАВАМ ПОД НАЕМ“. Младите заминават, малкия бизнес напуска, а тези от общината си правят пиар с концертчета.
Въпросите с циганизацията, лумпенизацията и мутризацията в града, спешно трябва да бъдат решени, а това, без интелигентно управление на града няма как да стане…
Оставаме с неприятното усещане, че въпросният ни съгражданин не е много наясно със ситуацията. А тъкмо на него бе даден нашия град. /По-точно не на него, а на другия изотзад него./
И той и другия и партията му викат:
„Да, де, ние може да сме никаквици, но вие сте още по-жалки, защото ни избрахте слепешката и сега ни търпите“ – това е омекотен превод на онова, което, всъщност, ни казват.
И като Кеворкян да цитираме песен, която има следният вдъхновяващ рефрен:
„Да ти го на*укам/и майка ти и сестра ти/ и работата ти/
и твоята разбита кола/и тези глупости, които наричаш изкуство…
Да ти го на*укам/ и приятелите ти/
които никога повече няма да видя…“
Лирическата героиня на певицата Гейл, която изпълнява песента, очевидно изживява голяма драма, която може да се преодолее само с поголовно из*укване на всичко наоколо, живо и неживо.
Да им е сладко – също и на ония, които ги избраха. Голямото из*укване предстои.
