Днешният ден – 21 ноември, когато православният свят отбелязва Въведение Богородично, а българската традиция го нарича още Вълча Богородица, носи в себе си особена сила.
Сила на закрила, на прастари обреди, на онзи непреклонен дух, който се предава през поколенията.
На този ден имен ден празнуват всички, които носят „вълчите“ имена – символ на смелост, първична будност и дива жизненост:
Вълко, Вълчо, Вълкан, Вълчан, Въльо, Въло, Вълкана, както и всички техни производни.
Коренът на тези имена идва от времето, когато българите са вярвали, че вълкът е не само хищник, а пазител – животно на границата между видимото и невидимото, между човешкото и дивото. Смятало се е, че който носи такова име, е закрилян от лоши сили и има силен, несломим характер.
Днешният празник съчетава две начала:
нежността на Богородица — майката, която въвежда детето в храма,
и силата на вълка — закрилникът, който пази дома от зло.
Затова и имената, свързани с този ден, носят особен заряд: те са едновременно кротки и силни, едновременно земни и митични.
В много български домове днес ще се вдигне наздравица за хората, чиито имена напомнят за стихийна смелост и вярност. Пожелават им здраве, защита, дълъг път напред и светлина, която не гасне.
Честит имен ден на всички, които празнуват!
Нека във вас винаги живее онзи древен пламък – силен, буден и храбър.