В България не е необичайно да разбереш, че някой върти бизнес „под масата“. Но край Момково схемата надмина дори най-дръзките въображения – в сърцето на полето, под фасадата на една обикновена кравеферма, десетки месеци е работила най-голямата нелегална фабрика за цигари у нас.
Докато кравите пасяха невинно над главите им, в подземието машините бълваха милиони кутии контрабанден дим – без митнически контрол, без проверки, без грам срам.
И тук не става дума само за дързостта на контрабандистите, а за друго – за държавното бездушие, за онова мълчание, което покрива престъплението с одеяло от удобни оправдания.
Фактите са следните:
Фабриката работи поне две години, с денонощен режим и смени като в истински завод, снабден с всичко – асансьор, кухня, легла, автономно захранване.
Открити са над 100 милиона нелегални цигари – стока за десетки милиони лева.
Всичко това – четири метра под земята, скрито под един обор, заобиколено от селски пътища и институционална слепота.
Арестите и откритията дойдоха не по сигнал на местната власт, а като „реакция“ след спиране на камион край Генерал Тошево, пълен с контрабанда.
А сега – порицанието:
Къде беше държавата през тези години? Къде бяха митниците, НАП, полицията, прокуратурата, кметовете?
Как се поддържа подобно подземие – не само с ток и вода, а със спокойствие, че „горе“ никой няма да попита какво се случва „долу“?
Колко пъти данъчните и местната власт са минали край тази ферма – и не са видели нищо?
Докато обществото се лута между бедност, инфлация и страх за утрешния ден, престъпният бизнес работи на пълни обороти.
Контрабандата краде не само от държавната хазна, а от всеки честен гражданин – от здравето, от доверието, от бъдещето на децата ни.
Институциите отново реагираха чак когато поредната тайна вече нямаше как да бъде укрита под бетонния под. Реактивно, не превантивно.
Символичните арести, шумните пресконференции и „разследванията“ не могат да измият срама от поредната пропусната отговорност.
Кой ще отговаря?
Кой ще понесе отговорността за годините, през които тази фабрика работеше без страх от закона?
Докога „кравите са пасли“, а престъплението – растяло необезпокоявано в корените на обществото?
Докога държавата ще бъде сляпа за очевидното и няма да вижда подземната си рана?
Време е не просто да се разплитат нелегални фабрики, а да се разплете цялата тъкан на институционалната безотговорност. Защото докато едни крадат бъдеще под земята, други губят вяра в справедливостта над нея.