Ще живеем ли завинаги в град, потънал в престъпление и безхаберие?
Всяка сутрин започва с един и същ абсурден ритуал — отваряш информационния бюлетин на полицията и четеш: държане на дрога, цигари без бандерол, фалшиви стоки, катастрофи, пияни шофьори, пожари.
А между редовете – мълчанието на една Община, която отдавна не чува и не вижда.
На 10 октомври, докато в общината вероятно се обсъждат отчети и командировки,
по пътищата на Хасковска област турски автобуси превозват хиляди фалшиви парфюми и цигари без бандерол,
а в градовете ни деца на 14 години се хващат с марихуана във вейпове.
Не в столицата. Не в мегаполис.
В Хасково. В Димитровград. В Харманли.
Вместо стратегия за превенция, вместо кампании за младите, вместо истински контрол по пътищата –
имаме управление на некадърници, което реагира само когато вече е късно.
Когато поредният непълнолетен е задържан,
когато гори кола на 19-годишно момиче в Симеоновград,
когато пиян шофьор се удря челно в жена от село Българин.
Това не е нормално ежедневие. Това е разпад.
И колкото повече хората свикват да го четат спокойно в сутрешните новини, толкова по-дълбоко пропадаме в него.
Къде е общината, когато улиците ни се пълнят с дрога и фалшиви стоки?
Къде са превантивните програми, които трябваше да пазят децата ни?
Къде са камерите, осветлението, присъствието на ред и страх от закона?
Отговор няма.
Само тишина, оправдания и вечните „нямаме средства“, докато престъпността се превръща в фон на живота ни.
Днес едни продават фалшиви „луксозни“ стоки,
други продават съвестта си,
а трети просто се учат да живеят в сянката на това всеобщо безхаберие,
в което всяка новина звучи като повторение на вчерашната.
Колко още?
Колко още трябва да се катастрофира, да се гори, да се задържа, за да се разбере, че не става дума за отделни случаи, а за симптом на управленски срив?
Хасково не е престъпно място.
Но е оставено без грижа, а без грижа всяко място става престъпно.
Поучението е едно:
Когато властта спи, престъпността не чака.
И докато ние си казваме „няма оправия“, те продължават да управляват така – в безотговорност и самодоволство,
докато градът ни потъва в хроники, които приличат повече на полицейски рапорт, отколкото на живот.
Някога Хасково беше град на поети, на култура и чест.
Днес бюлетините ни разказват друга поема –
поема за алкохол, цигари и забравени деца.
Докога?