Славчо Кънчев
Всички държави, догонили напредналите, са го постигнали чрез копиране. Парадоксът с трагични за България резултати е, че управлението в редица страни от Третия свят се извършва върху правилния принцип за копиране на успеха, за разлика от ситуацията у нас.
Още през 2000-та година, по времето, когато начело на изпълнителната власт беше Иван Костов, по моя инициатива беше преведена на български език, отпечатана и раздадена безплатно сред държавните институции монографията на Световната банка „Борбата срещу корупция: избрани правни аспекти на държавната практика и важни международни инициативи“.
В тази книга беше изложено заключението за обратно пропорционалната връзка между нивата на корупция и темповете за растеж на икономиката. Колкото по-разпространени са корупционните практики, толкова по-ниски са процентите за нарастване на икономическите показатели, като нулата не е долната граница.
В латинско-българския речник смисълът на глагола „corrumpo“ е дълъг: повреждам, пропадам, пилея, изтощавам, разлагам, унищожавам, съсипвам, покварявам, съблазнявам, развращавам, подкупвам, изопачавам, извършвам, фалшифицирам и …корумпирам.
Понастоящем нашествието на „корупцията“ в българското медийно пространство, постепенно узурпира целия семантичен спектър на думата. Постепенно беше наложена схематична представа за процеса „предложил (поискал) – дал – взел“ рушвет, в цялото многообразие на неговите форми. Но същевременно беше туширана ерозията на социалния морал. С преекспониране на „технологията“ и до голяма степен с елиминиране на икономически последствия от корупционната практика.
Понеже еднократният акт на корупцията е не само незаконно обогатяване; неговата важност се мултиплицира в последиците от извършеното деяние. Недобросъвестно сключената приватизационна сделка или необложената със съответния по размер данък фирмена печалба; необмитеният внос или прикритите нарушения по Кодекса на труда; неправилно даденият лиценз или неспазването на правилата за възлагане на държавни поръчки; нерегламентираното финансиране на политически партии или несанкционираното замърсяване на околната среда…
Минаха 18 години, откакто финансирах издаването и безплатното разпространение сред държавните институции у нас на монографията на Световната банка. Каква е равносметката?
Световното информационно пространство е пълно с примери за позитивни резултати в борбата против „сребърните аргументи“, както още древните римляни са наричали подкупите. Досега такива примери не са приложени в България, което доказва, че или персоните по високите етажи на властта са интелектуални нарциси, влюбени в грешната представа за високата си образованост, или са долнопробни високопоставени мошеници, спъващи ефикасната борба против корупцията – основен източник на престъпните им доходи, чрез ограбването на българския народ. Или и двете.
Ето защо темата „противодействие на корупцията“ служи на политическите партии единствено за предизборно окалване и окепазяване, както са се наричали по времето на Алеко Константинов съвременните „компромати“. А после колелото на съдбата за българското население се завърта отново по пътя към следващия кръг на ада.
Цялата отговорност за сегашното състояние на България се носи от партократичните (партийните аристократи).
Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.